Съвета на духовните водачи:
СПРЕТЕ ОПИТИТЕ ЗА ОГРAНИЧАВАНЕ НА ПРАВАТА НА МЮСЮЛМАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ
СПРЕТЕ ОПИТИТЕ ЗА ОГРAНИЧАВАНЕ НА ПРАВАТА НА МЮСЮЛМАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Съветът на духовните водачи е един от висшите органи на Мюсюлманско изповедание, който включва в състава си всички главни мюфтии и председатели на Висшия мюсюлмански съвет, ръководили религиозните дела на мюсюлманската общност в България след 1990 г. Съветът заседава много рядко и в правомощията му е да разглежда въпроси от изключително и съдбовно значение за мюсюлманите.
Осъзнавайки сериозната си отговорност, Съветът на духовните водачи проведе първото си заседание на 26 юли 2016 г. В него участваха главните мюфтии д-р Мустафа Хаджи, Фикри Сали, Селим Мехмед и председателите на Висшия мюсюлмански съвет Ведат С. Ахмед, Хюсеин Карамолла, Ридван Кадьов и Басри Пехливан. Единствената точка в дневния ред бе разглеждане на законопроектите, които са в дневния ред на Народното събрание и целят ограничаване на правото на изповедание, гарантирано от Конституцията и международното право.
Членовете на съвета единодушно заявиха, че единството на мюсюлманската общност в България е най-ценното ѝ богатство, оценяват това много високо и ще полагат усилия за съхраняването му и в бъдеще. Единството на мюсюлманите е силен фактор за изграждане на единно, сигурно и спокойно общество в страната ни. Това е важна придобивка за страната ни, която трябва да се оцени, запази и развие, особено в настоящата глобална ситуацията и в атмосфера на сложни международни и междуетнически процеси на Балканите, Европа и Близкия изток.
В момент, когато редица опити за укрепване на националната сигурност будят респект, борбата срещу радикалните действия на различни лица и течения заемат важно място в действията на почти всички държави, естествено и в България трябва да се предприемат определени мерки в съответствие с обстановката страната – без да се игнорира и без да се преувеличава това, което се случва и може да се случва. Но за да има ефект това трябва да се извърши по един балансиран и експертен начин, като от една страна се засилят факторите, които биха били преграда пред опасността за националната сигурност и радикализирането, а от друга, да се предприемат определени рестриктивни мерки. На преден план трябва да излиза убеждаването, облагородяването, а не забраняването или отрязването. Защото забраняването и отрязването не унищожават вредното, а му дават възможност да се развие в друга среда и по друг начин, дори много по-добре.
Членовете на Съвета на духовните водачи, отчитайки тази реалност, изразиха тревогата и загрижеността си по отношение на законопроекта за ограничаване и забраняване на мюсюлманското облекло, което е божествено предписание, както и проектите за промени в Закона за вероизповеданията и Наказателния кодекс. Защото голяма част от направените предложения за законодателни промени са опит за ограничаване на права, които са гарантирани от Конституцията и международните правни норми за защита на правата на човека. Съветът е убеден, че предприетите законови стъпки няма да допринесат за сигурността и спокойствието на българското общество, напротив те ще подтикнат определени лица към не регламентирано извършване на определени дейности, защото природата не търпи празнота, а всяко действие поражда ответна реакция. В тези трудни времена за страната и региона ни е необходим диалог между институциите и реалистичен подход при решаването на проблемите, а не постъпване според емоциите, дори и възпламенените чувства. Защото крайности не могат да се излекуват с крайности.
Главните мюфтии и председателите на Висшия мюсюлмански съвет, които са ръководили мюсюлманската общност през последните 25 години, призовават българското общество да не се поддава на крайности, независимо от къде и от кого идват, а държавниците и политиците да действат по-толерантно, по-диалогично и по-мъдро и да не игнорират мюсюлманската общност и нейните религиозни, образователни и социални институции, защото те са дали много за това, с което днес често се гордеем.
От Съвета на духовните водачи заявиха желанието си в най-кратък срок да поставят тези сериозни въпроси и да изразят опасенията и тревогите си пред държавните органи, искайки среща с президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя.
Осъзнавайки сериозната си отговорност, Съветът на духовните водачи проведе първото си заседание на 26 юли 2016 г. В него участваха главните мюфтии д-р Мустафа Хаджи, Фикри Сали, Селим Мехмед и председателите на Висшия мюсюлмански съвет Ведат С. Ахмед, Хюсеин Карамолла, Ридван Кадьов и Басри Пехливан. Единствената точка в дневния ред бе разглеждане на законопроектите, които са в дневния ред на Народното събрание и целят ограничаване на правото на изповедание, гарантирано от Конституцията и международното право.
Членовете на съвета единодушно заявиха, че единството на мюсюлманската общност в България е най-ценното ѝ богатство, оценяват това много високо и ще полагат усилия за съхраняването му и в бъдеще. Единството на мюсюлманите е силен фактор за изграждане на единно, сигурно и спокойно общество в страната ни. Това е важна придобивка за страната ни, която трябва да се оцени, запази и развие, особено в настоящата глобална ситуацията и в атмосфера на сложни международни и междуетнически процеси на Балканите, Европа и Близкия изток.
В момент, когато редица опити за укрепване на националната сигурност будят респект, борбата срещу радикалните действия на различни лица и течения заемат важно място в действията на почти всички държави, естествено и в България трябва да се предприемат определени мерки в съответствие с обстановката страната – без да се игнорира и без да се преувеличава това, което се случва и може да се случва. Но за да има ефект това трябва да се извърши по един балансиран и експертен начин, като от една страна се засилят факторите, които биха били преграда пред опасността за националната сигурност и радикализирането, а от друга, да се предприемат определени рестриктивни мерки. На преден план трябва да излиза убеждаването, облагородяването, а не забраняването или отрязването. Защото забраняването и отрязването не унищожават вредното, а му дават възможност да се развие в друга среда и по друг начин, дори много по-добре.
Членовете на Съвета на духовните водачи, отчитайки тази реалност, изразиха тревогата и загрижеността си по отношение на законопроекта за ограничаване и забраняване на мюсюлманското облекло, което е божествено предписание, както и проектите за промени в Закона за вероизповеданията и Наказателния кодекс. Защото голяма част от направените предложения за законодателни промени са опит за ограничаване на права, които са гарантирани от Конституцията и международните правни норми за защита на правата на човека. Съветът е убеден, че предприетите законови стъпки няма да допринесат за сигурността и спокойствието на българското общество, напротив те ще подтикнат определени лица към не регламентирано извършване на определени дейности, защото природата не търпи празнота, а всяко действие поражда ответна реакция. В тези трудни времена за страната и региона ни е необходим диалог между институциите и реалистичен подход при решаването на проблемите, а не постъпване според емоциите, дори и възпламенените чувства. Защото крайности не могат да се излекуват с крайности.
Главните мюфтии и председателите на Висшия мюсюлмански съвет, които са ръководили мюсюлманската общност през последните 25 години, призовават българското общество да не се поддава на крайности, независимо от къде и от кого идват, а държавниците и политиците да действат по-толерантно, по-диалогично и по-мъдро и да не игнорират мюсюлманската общност и нейните религиозни, образователни и социални институции, защото те са дали много за това, с което днес често се гордеем.
От Съвета на духовните водачи заявиха желанието си в най-кратък срок да поставят тези сериозни въпроси и да изразят опасенията и тревогите си пред държавните органи, искайки среща с президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя.