Опровержение на Главно мюфтийство по повод изнесената недостоверна информация във в-к „Труд” от 25.01.2016

В отговор, на публикация на г-жа Диана Найденова във в-к Труд от 25.01.2016г., Главно мюфтийство представя настоящето опровержение:

Не е вярно твърдението, че вакъфски имоти са уредени за продан нито на турски фирми нито, на когото и да е било.

Не е вярно твърдението, че Мюсюлманско изповедание е почти във фалит.

Не е вярно твърдението, че с промени в устава се правят опити за приватизация на изповеданието.

Не е вярно твърдението, че Главно мюфтийство ще може да продава апортирани вакъфски имоти във фондации и фирми.

За да се изясни на широката общественост какви са промените в устава правим следните пояснения.

Устава на Изповеданието не позволява вакъфски имоти да бъдат апортирани дори и в собствените му търговски дружества, както и да бъдат отчуждавани по какъвто и да е друг начин, освен чрез замяна. В този смисъл са разпоредбата на чл. 14, ал. 3 и 4 от Устава, а именно:

"...(3) Продажба, дарение и ипотекиране на вакъфи, които са недвижими имоти, не се допуска.
(4) Замяна, учредяване на ограничено вещно право (право на строеж и право на ползване) върху вакъф, както и включването му в договор за съвместна дейност, могат да се извършат по решение на Висшия мюсюлмански съвет.....“

Промяната в устава, която бе приета на Националната мюсюлманска конференция е добавянето на нова ал. 5 към същия член 14 и текстът ѝ е следният:

„(5) (нова,  24.01.2016 г.) Не се смята за вакъф недвижимо имущество, придобито от търговските дружества по чл.13, ал.4, които имат вписан предмет на дейност покупка, строеж и/или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, и с решение Висшият мюсюлмански съвет е разрешил придобивната сделка, определяйки я като търговска с цел продажба.“

От текста ясно се вижда, че става въпрос за недвижимо имущество, което е придобито от търговско дружество чрез покупка от трето лице (а не чрез апорт) и Висшия мюсюлмански съвет е позволил придобивната сделка. Т.е. става въпрос за недвижими имоти, които никога не са имали статут на вакъфски имоти и никога, не са били и собственост на изповеданието/собствеността на изповеданието винаги е вакъф/ или на негови търговски дружества или юридически лица с нестопанска цел. Става въпрос за евентуални бъдещи сделки, по които страна ще бъде търговско дружество, учредено от Мюсюлманско изповедание – самостоятелно или в съдружие, което купува един нов имот, с цел търговска препродажба и печалба и то с изричното съгласие на Висшия мюсюлмански съвет още преди покупката от страна търговското дружество.

Мюсюлманско изповедание не е нито във фалит, нито има и минимална вероятност да стигне до фалит. На първо място за фалит може да говорим при друг тип юридически лица, като например търговци по смисъла на търговския закон, но не и при изповедания, изповеданията дори нямат начално вписан капитал, за да се говори в този смисъл за фалит.

Не може да се говори и за изпадане в евентуална неплатежоспособност на Изповеданието.
За да се говори за неплатежоспособност, то изповеданието трябва да е в такова състояние, че по никакъв начин да не може да покрие задълженията си към кредиторите, включително и към държавата и общините.
За да е налице такъв факт, задълженията на изповеданието трябва да са в такъв размер, че да надхвърлят активите му.
Безспорните задължения на изповеданието са приблизително два милиона лева, към тях дори да добавим спорните от още два милиона то стават общо 4 милиона лева.
Сборът на активите на Мюсюлманско изповедание далеч надхвърля сумата от 4 милиона лева.



ПРЕССЛУЖБА НА
ГЛАВНО МЮФТИЙСТВО