ПРЕСЦЕНТЪР

Настоящият текст се публикува в опровержение на спекулации, че в съдебната система се оказвал натиск върху магистрати за решаване на дела в полза на Мюсюлманско изповедание.

За съжаление отново сме поставени в ситуация, при която сме задължени да опровергаваме неистини изложени в сигнали срещу магистрати до различни институции и тиражирани по медиите от Недим Хафъзибрахим Генджев и Николай Панков Панков.

От тези две лица се твърди и внушава в публичното пространство, че вследствие не на прилагане на закона, а на договорка между политическа партия ДПС и магистрати се постановяват съдебните актове в полза на Мюсюлманско изповедание в замяна на кариерното израстване на магистратите. Не е функция на никое вероизповедание да защитава доброто име на коя и да е политическа сила и на кой да е магистрат.

Но сме длъжни да защитим доброто име на религиозната институция чрез осветляване на конкретни казуси и факти.

Първо да споменем някои безспорни личностни характеристики на двете лица – Недим Хафъзибрахим Генджев и Николай Панков Панков и характерно ли е за тях да казват истината.

Недим Хафъзибрахим Генджев е осъждан клевета. Влязло в сила съдебно решение. Осъден е от Ахмед Юсеин през 2011 г..

Николай Панков Панков е осъждан за клевета. Влязла в сила присъда. Осъден от Ведат Ахмед. Справка НЧХД № 13450/2018 г.

Недим Хафъзибрахим Генджев изтегли от сметки на Мюсюлманско изповедание през 2005 г. над 700 хиляди щатски долара. Тези пари не се върнаха в Мюсюлманско изповедание. Не е осъден. Справка НОХД № 4202/2008 г. на Софийски районен съд.

С подписите си през 2010 г. и 2011 г. Недим Хафъзибрахим Генджев се е опитал/донякъде и успял/ да създаде задължения за Мюсюлманско изповедание без да има реално основание за това в общ размер на два милиона лева. Като до момента Мюсюлманско изповедание след редица съдебни битки вече е платило 400 хиляди лева, а предмет на висящи съдебни претенции са суми в размер на един милион и шестстотин хиляди лева. /Справка дела в Софийски градски съд – гд № 15367/2014 г., тд № 1964/2016 г., тд № 5540/2016 г., тд № 1701/2021 г, тд № 1702/2021 г., тд № 1713/2021 г.; Софийски районен съд – гд № 19549/2022 г., ЧГД № 946/2022 г.

Николай Панков Панков е взел 150 хиляди евро капаро, за да продаде имот на изповеданието в жк Малинова долина в гр. София. Тези пари не са постъпили нито по сметка на изповеданието, нито са внесени на каса. Тези пари не са върнати и на купувача. Не е осъден./Справка тд № 7415/2013 г. на Софийски градски съд/.

От горните факти, доказани с влезли в сила съдебни актове, можем да заключим, че горните лица са едни хубави хора, които обаче не винаги казват истината и които обичат да се разпореждат с чужди пари и имоти.

Николай Панков и Недим Генджев правят опити за шантаж в съдебни производства и то не е еднократно, а като наложена методология на работа. Методът е много простичък, не винаги е ефективен, но понякога е сполучлив.

А именно: когато законът и правото не са на тяхна страна те почват да създават внушения, че съдебният състав е повлиян от някаква форма на корупция. Внушенията се правят публично и чрез сигнали до различни институции. Това може да бъде проверено. След всяка проведена конференция и преди всяко предстоящо вписване на органи на управление на Мюсюлманско изповедание от съдебен състав по фирмено дело се появява „жълта“ публикация как се готвел подкуп на съдия. При изпълнение на законово задължение за вписване на органите на управление от страна на съда, то конкретния съдебен състав бива заклеймен. Буквално. Почват се сигнали, медийни клевети, четене на молитви пред Висшия съдебен съвет за злополучие на съдията. Ако конкретен съдия пък израсне в кариерата, то неминуемо този съдия е повишен, заради точно онзи съдебен акт, който е бил в интерес на изповеданието.

Това поведение на Панков и Генджев изразяващо се в безскрупулно оплюване на хора е нещо от което ръководство, служители, свещенослужители на изповеданието, а и мюсюлманската общност в цялост се срамуват и биха искали да са далеч, не биха искали въобще да коментират. Срамно е за мюсюлманската общност, не защото Николай Панков или Недим Генджев се самоопределят за техни лидери, те никога не са били разпознавани като такива, а е срамно защото въобще са намесени в тези събития.

Срамът от това, че мюсюлманската общност и религиозната ѝ институция са намесени в такива нечисти деяния е едната причина да заемем позиция.

Другата причина, да заемем позиция е, че описаната методология понякога сработва. Разбираме, че и магистратите са хора, които също могат да изпитат страх от омаскаряване, а това да доведе до ненапълно обективно и безпристрастно решаване на определено дело.

За какво става въпрос в конкретния случай и за какво е битката на Генджев и Панков.

Бензиностанция в гр. Русе. По думи на самия Панков оценявана на около три милиона лева. Продадена от Генджев за сумата от 168 172,40 лв на физическо лице. Като дори тази сума едва ли може да се докаже, че е постъпила по сметки на „продавач“. Естествено Генджев продава от името на Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание, което не е собственик на бензиностанцията. Дори да бе собственик, то и това юридическо лице би било ощетено от Недим Генджев с оглед на обстоятелството, че бензиностанцията е продадена на цена в пъти под пазарната.

Освен, че е продадена от този несобственик представляван от Недим Генджев. Появиха се съдебни претенции от друго физическо лице, че Недим Генджев е задължил през 2011 г. Мюсюлманско изповедание със сумата от милион и четиристотин хиляди лева. Доколкото можем да гадаем претенциите на това лице са, че то е било построило бензиностанцията. Трудно за описване е фактическата и правна ситуация, защото тя е логически непоследователна.

Най-общо казано, докато Недим Генджев „представлява“ Мюсюлманско изповедание през 2010 и 2011 г., сключва договори за наем на бензиностанцията, като представляващ собственика Мюсюлманско изповедание и отдава под наем на трети лица. В същото време се е задължил от името пак на това изповедание, че ще заплати суми в размер на милион и четиристотин хиляди лева към физическо лице, което няма никакви други правоотношения с изповеданието и Мюсюлманското настоятелство в гр. Русе, освен такива касаещи бензиностанцията. След 2011 г. и загубените възможности за представителство на Мюсюлманско изповедание, Недим Генджев решава, че ще представлява създадената от него бутафорна религиозна институция - Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание. Използвайки вече познанството си с наемателите на представляваното отпреди това от него изповедание започват да създават схеми, в които да симулират, че всъщност чрез симулирано владение Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание е придобило владението на бензиностанцията

За собствеността. Собствеността на бензиностанцията е на „Мюсюлманско настоятелство – гр. Русе“, самостоятелно юридическо лице част от структурата на Мюсюлманско изповедание.

Мюсюлманско настоятелство – гр. Русе – доказва собствеността си с нотариален акт от 1976 г. Теренът върху който е построена бензиностанцията е турско гробище.

Независимо от това Мюсюлманско настоятелство е принудено да води дело през 2014 г., за да върне владението си на този имот.

Така е заведено първото : гр. дело № 973/2014 г. на Окръжен съд – Русе.

По това дело е установено, че собственик на бензиностанцията е Мюсюлманско настоятелство гр. Русе. Решението е потвърдено от Великотърновски апелативен съд и Върховен касационен съд, т.е. влязло в сила и разглеждано от най-малко 7 съдии в различни по степен съдилища. Всички единодушни, че собственик е Мюсюлманското настоятелство. Освен, че безспорно е потвърдено, че настоятелството е собственик е осъден и наемателят да предаде владението.

Да, но се появява Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание и се твърди, че не наемателят ами то е владяло досега бензиностанцията и завежда дело да се установи, че Мюсюлманското настоятелство – гр. Русе не е собственик на бензиностанцията.

Така се образува второто дело, което е заведено от Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание и е за да установи, че настоятелството не е собственик, ами виждаш ли това би трябвало да е Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание - гр. дело № 142/2016 г. на Окръжен съд – Русе.

Първоинстанционния съд дори уважава иска на Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание. Дали е сработила по-горе описаната методология, прилагана от Панков и Генджев не можем да кажем. Но Апелативен съд – Велико Търново в състав от трима съдии, отменя решението на окръжен, който е заседавал в състав от един съдия и в рамките на инстанционния контрол решава, че Мюсюлманското настоятелство-гр. Русе е собственик на бензиностанцията и установителен иск в обратния смисъл е неоснователен.

Върховният касационен съд допуска до касационен контрол решението на апелативния и също стига до извода, че Мюсюлманско настоятелство е собственик на бензиностанция и потвърждава, че искът с който се иска да се установи, че не е собственик трябва да се отхвърли.

Втори път със сила на пресъдено нещо се установява, че собственик е Мюсюлманско настоятелство – гр. Русе.

Няма отказване, няма зачитане на тези съдебни решения. Въпреки тях Недим Генджев прави нотариален акт по обстоятелствена проверка, че собственик на имота е представляваната от него бутафорна религиозна институция - Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание.

Мюсюлманско настоятелство – Русе е принудено да заведе трето дело срещу Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание и наематели и пренаематели на бензиностанцията и отново да установява правото си на собственост и да иска тя да му бъде върната.

Така се стига до трето дело гр. дело № 240/2018 г. на Окръжен съд – Русе.

Ако два пъти, в две отделни производства от окръжен през апелативен и до Върховен касационен съд, общо 13 съдии от различни по степен съдилища са стигнали до извода, че Мюсюлманско настоятелство гр. Русе е собственик на бензиностанцията и само един в най-ниския по степен съд е решил, че не е и това е отменено, какво може да бъде решено в едно трето такова производство?

Ако трябва да се решава кой е собственик и кой не е, няма какво да реши съдът освен да потвърди това, което са установили и предните съдилища.

Затова фокусът се измества другаде. Няма човек, няма проблем, в случая за щастие пречката пред Генджев и Панков е юридическо лице.

Собственик е Мюсюлманско настоятелство – Русе, което е идентично, като юридическа личност с Турската мюсюлманска изповедна община- гр. Русе, описана и в нотариалния акт от 1976 г. В този смисъл са и решенията на съдилищата по влезлите в сила две съдебни решения признаващи собствеността на настоятелството.

Това е юридическо лице съществувало при влизане в сила на Закона за вероизповеданията през 2003 г., т.е. заварено и като такова е регистрирано в окръжния съд. От Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание си създават защитната теза – твърдение, че „Мюсюлманското настоятелство – гр. Русе“ трябва да се заличи от съответния съдебен регистър, защото виждаш ли било вписано в нарушение на закона и устава и след това мъртвата физическа или заличената юридическа личност няма как да са носители на права на собственост. Това кое обстоятелство подлежи на вписване, това кой има право да оспори вписване, това в какъв срок, в какво производство са все важни юридически подробности, но трудоемки за обясняване на широката аудитория към която е адресирано настоящото опровержение. Но оставяме недопустимостта и неоснователността на инцидентното заличаване. Хората, които са се вързали на Генджев и Панков, т.е. тези които реално очакват, че ще придобият бензиностанцията и подозираме, че финансират цялата процедура по отнемането от настоятелството пропускат, че дори да се заличи настоятелството, те няма да станат носители на неговите права и задължения. Това настоятелство има права и задължения, след заличаването му те не изчезват в небитието. Те се наследяват от правоприемника му. В случая това е религиозната институция принципал, към която се числи и това е Мюсюлманско изповедание.

По последното дело - цитираното гр. дело № 240/2018 г. на Окръжен съд – Русе, Генджев и Панков взеха да прилагат описаната в началото схема за шантаж на съдебни производства. Понеже спорът за бензиностанцията в Русе вече два пъти е разглеждан в Окръжен съд – Русе, а като включим и свързаните с това дела по контрол на изпълнителните дела, целящи да въведат във владение собственикът Мюсюлманско настоятелство – Русе, то голямата част от съдиите в гражданско отделение на съда вече са имали досег с казуса и който и да е имал досег е разглеждал настоятелството, като съществуващ правен субект, като самостоятелно юридическо лице с права и задължения, като субект, който може да бъде страна по дела. Т.е., за целите на Генджев и Панков се търси съдия, който да не е правил вече извода, че това нещо – Мюсюлманско настоятелство си е съвсем редовно съществуващо юридическо лице.

Така по описаната методика за шантаж, Генджев почва – най-напред с единствения от 14 съдии, които са гледали казуса до момента и са решили, че Мюсюлманско настоятелство не е собственик. Представители на Мюсюлманско настоятелство – гр. Русе или на принципалът му Мюсюлманско изповедание никога не са нападали тази дама – съдия от Русенски окръжен съд. Постановила е съдебен акт, не е в полза на Мюсюлманското настоятелство - Русе, то е обжалвало в рамките на процесуалния ред, съдебният акт е отменен, като неправилен, но това по никакъв начин не би ни накарало да правим внушения, че този съдия бил повлиян от политическа партия, местен бизнесмен или друго.

Но за Генджев и Панков няма такива съображения, бързо наклеветяват в сигнал с кой била съжителствала на семейни начала и виждаш ли защо не била годна да гледа това дело, по същия начин и във връзка с останалите съдии в окръжния съд, бива подаден сигнал от Недим Генджев в КПКОНПИ, който е представен и в съда месец май 2020 г. . От страна на Мюсюлманско настоятелство и на Мюсюлманско изповедание по тези въпроси се мълчи. Отвежда се този съдебен състав и още трима съдии. Всичките порочни по думи на Генджев. Последният останал да гледа делото състав в Окръжен съд – Русе, решава делото в съответствие с тезата на Генджев. От страна на Мюсюлманско настоятелство-гр. Русе и от страна на религиозната институция към която се числи Мюсюлманско изповедание нямаме укор към този съдия. Няма да кажем, че с оглед описаната методология на работата на Генджев от вместо 1 от 14, 2 от 15 са станали съдиите, които са решили в негова полза дело.

Не влизаме в неговата методология в нападане на съдии, не само поради чисто принципни разбирания, а и поради възможността за защита чрез инстанционния контрол. Инстанционният контрол е онзи демократичен способ, който позволява защита от съдебен акт постановен неправилно. Видно тези радетели за правова държава Недим Генджев и Николай Панков не се доверяват на принципа, че горният в йерархията съд в състав от трима съдии справедливо би проконтролирал долния в състав от един, не вярват и че върховният би проконтролирал – апелативния. Друго си е от рано да сезираш инспекторат на Висш съдебен съвет, прокуратура, КПКОНПИ, американски посланик и който се сетиш и да го огласиш по медиите, като направиш внушения колко цялата правораздавателна система е впрегната да обслужва интереса на една религиозна институция и същевременно да оплюеш поименно всеки дръзнал да решава дело по закон и съвест, за да може следващия който ще решава делото да си знае какво го чака.

Схемата с шантажа продължава още по-агресивно на втора инстанция. След, като решението по гр. д. 240/2018 г на русенки окръжен съд е обжалвано, пред Апелативен съд – Велико Търново е образувано в. гр. д. 157/2022 г.

Генджев пуска сигнал по описаната схема срещу председателя на съда и срещу всички останали съдии, които има вероятност да решават делото. И се почва поредната поредица на отводи, за да е по ефективна схемата Николай Панков прави предаване, в което продължава оплюването на съдии.

На 18.07.2022 г., всички граждански и търговски съдии в Апелативен съд – Велико Търново са се отвели от делото. Шантажът на Генджев и Панков е сработил на 100 %.

И сега мълчаливо бихме чакали да изтекат всички възможно процедури, но да принудиш всички съдии в един апелативен съд да си дадат отвод и да пратиш делото в друг равен по степен по съд изглежда вече доста успешен шантаж на съдебната ни система, а в същото време като се погледне цялата картина на отношенията на Николай Панков и Недим Генджев се оказва, че те имат директни топли отношения с членове на Висшия съдебен съвет и ако конспиративно и манипулативно се опитват да представят техни хипотетични съждения, като факти, дали в същото време хипотезите им не отразяват техни схеми .

Понеже не искаме да приличаме на Недим Генджев и Николай Панков и да казваме кой как кадрува и използва съдебна система и с какъв интерес, няма да твърдим и да правим внушения, ще изложим факти и ще посочим какво бихме могли да внушим, но не го правим.

Николай Панков периодично е свидетел по различни дела и периодично лъже по тези дела. В цитираното гр. дело 240/2018 г. той като свидетел казва много неистини, но тези които могат да се докажат са малко. В началото на разпита си казва, че бил юрисконсулт на Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание. По късно казва, че не е твърдял такова нещо. Противоречивите му показания са отразени в протокол.

Като свидетел по наказателно дело от частен характер се опитва да каже, че виждал дипломата на конкретно лице през 2001 г. Въпросното лице се е дипломирало през 2002 г. Тези неточности са протоколирани в съдебно заседание.

Последно по дело в софийски районен съд, Николай Панков твърди да е предадена документация от значение за делото на музей в гр. Глоджево.

Музей в гр. Глоджево няма, регистърът на музеите се води от Министерство на културата и е публичен. Документирано е в протокол от съдебно заседание.

По това последното вече сме поискали съдът да сезира компетентната районна прокуратура за евентуално лъжесвидетелстване.

По последното дело по което явно не казва пълната истина гд 19549/2022 г. на Софийски районен съд, Николай Панков е поискан като свидетел от адв. Генади Дишев. Адв. Генади Дишев защитава интереса на Стоян Кадиев от гр. Пловдив.

На пръв поглед нищо интересно, адвокат не би могъл да носи отговорност за показания на свидетел, нито пък самата страна.

Обаче господин Стоян Кадиев е член и симпатизант на „Да, България“(Демократична България), онази политическа сила, с онзи политически лидер, които играят ролята на моралистите, които ще реформират съдебната система към по-добро и все пак имат отношение кой на кого да е бухалка.

Адвокатът Генади Дишев е не само член на „Да, България“(Демократична България), той е нейн учредител.

Освен учредител на партия - Генади Дишев има и брак с госпожа Атанаска Дишева. Дишева пък е член на Висшия съдебен съвет, преди това върховен съдия, а след приключване на мандата си вероятно ще продължи да бъде такъв. И то от онези демонстриращи морал членове на Висшия съдебен съвет, които няма да си замълчат пред несправедливости.

В свое предаване през 2018 г. господин Панков, отново занарежда как всички обслужвали интереса на Мюсюлманско изповедание и „честният“ биснесмен (вероятно имаше предвид Стоян Кадиев) бил измамен от Мустафа Хаджи. Всъщност в този момент Стоян Кадиев и Генади Дишев/съпруг на член на ВСС/ буквално притискаха Мюсюлманско изповедание чрез съдебни процедури. За да бъдем по обширни и по-конкретни ще изясним малко подробности. Стоян Кадиев има да получава сумата 4000,00 лв от Мюсюлманско изповедание, за което се е снабдил с изпълнителен лист. На господин Кадиев му се плаща сумата по банков път, а той по съвет на адв. Генади Дишев я връща и настоява да се събере по изпълнителен ред. Какъв е смисъла ли? Мюсюлманско изповедание към онзи момент дължи на държавата милиони публични задължения. Образуването на изпълнително дело за въпросните 4000,00 лв води до присъединяване и на държавата като взискател по делото. Така съдебният изпълнител има за задача, да събере освен четирите хиляди лева задължение на клиента на Дишев и осемте милиона на държавата. Но държавата е с приоритетно удовлетворяване и всеки постъпил лев събран принудително ще отиде първо за погасяване на дълга към държавата и после към този на Дишев. По думи на Панков в цитираното предаване, те го правят така, защото много са загрижени за вземанията на държавата.

Сега, ако трябваше да правим внушения, като тях, щяхме да кажем, че всъщност сме изнудвани. Недим Генджев от името на Мюсюлманско изповедание се е задължил за около 130 хиляди лева към търговски дружества на Стоян Кадиев, тези задължения не са реални, но все пак документирани и естествено ги оспорваме. Освен тези 130 хиляди, по теза на адв. Генади Дишев можело да се вземат още триста хиляди от изповеданието, като неустойки и за да не трябвало да разпродават имоти на изповеданието за осем милиона лева да им се платят спорните 130 хиляди лева и наказателни неустойки 300 хиляди лева.

Тази схема бе прилагана няколко пъти, на публична продан бе изкаран отново имота ни в Малинова долина в гр. София, както и бе извършен опис на имота в гр. София, на ул. „Козлудуй“. Включително можем да се опитаме да направим и внушение как от Върховен касационен съд се мотаеше връщането на гаранция 104 хиляди лева, обезпечаваща вземането на клиента на Дишев, за да не може да се погаси своевременно задължението към честния бизнесмен Кадиев и да може да бъде продаден имот на изповеданието.

Но това са само внушения, които бихме могли да направим, но ще се въздържим. Факт е, че има връзка между семейство Дишеви и Панков, факт, че Панков може да говори безнаказано лъжи в качеството му на свидетел по делото, факт, че Генади Дишев е адвокат по шест дела за общо петстотин хиляди лева срещу Мюсюлманско изповедание/по две от които сме вече осъдени/, за пари които са били дължими към 2011 г., но са решили сега да си ги търсят, факт, че Николай Панков създава критики и клевети към съдии, кадрувани от един състав на Висшия съдебен съвет, но мълчи за други, за които бихме могли да направим внушение, че са протеже на Дишева. Факт е, че Панков и Генджев пишат сигнали и говорят за кадрова политика на ДПС в съдебната система, но нищо не се казва за желанието за овладяване на тази система от „Да, България“ (Демократична България).

Не защитаваме и не укоряваме която и да е политическа сила, но призоваваме политическите лидери и кадровиците в съдебната система да ограничат хората си в опитите да източват Мюсюлманско изповедание по всевъзможни канали и призоваваме съдебните състави да не се поддават на шантаж, а да решават делата по закон и съвест.

Към датата на публикуване на настоящото опровержение, не ни е известно кой съдебен състав ще разглежда описаното дело, дори не ни е известно кой съд ще го разглежда.