Аллах Тебараке ве Теаля създал човека по пре­възходен начин. Сътворил за него съпруга, за да се множат на този свят, да работят и да го строят. Той сторил всички живи твари в полза на човека – по един или друг начин. После го натоварил с отговор­ност, която дори планините не пожелали да поне­сат, а именно – да бъде халиф (наместник) на тази земя. При всичко това за човека би било невъзмож­но да се справи с тази отговорност, ако я нямаше подкрепата и напътствието на неговия Създател – Аллах (с.т.).

От разказите на Свещения Коран научаваме, че човекът получил това напътствие и подкрепа още при първата трудност, която изпитал, а именно – при първото прегрешение, което сторил, подтикнат от своя бъдещ и вечен враг – шейтана. Аллах научил Адем да се покае и го предупредил, че занапред не бива да следва стъпките на сатаната, заради когото вече бил изведен от дженнета.

Помощта и напътствието на Аллах към хората продължили през цялата човешка история, като Той периодично изпращал пратеници – учители и предупредители, на които низпославал книги (кутуб) и страници (сухуф) според необходимостта на периодите, в които живеят. След изпращането на последния сред тези пратеници – Мухаммед (с.а.с.), и низпославането на последната книга, която съ­държа напътствие за човечеството до сетния час,посланието на Всевишния Аллах било завършено.

Разглеждайки подробно съдържанието на Све­щения Коран, забелязваме, че в повече от една трета от него се разказва за живота на миналите народи и призива на пратениците (алейхим-ус-селям) сред тях. Всичко това не е случайно и разказите на Свещения Коран не са обикновени разкази, разглеждащи опре­делен период от човешката история.

Заедно с автентичната информация, която ни се предоставя в тези разкази – ел-късас, Аллах Теаля е вложил в тях неизчерпаема мъдрост и примери, кои­то да бъдат в полза за човечеството до съдния ден.

Обръщайки внимание върху важността и целта на тези разкази, Всевишния Аллах повелява: „И всичко ти разказваме от вестите за пратениците, за да укрепим с него сърцето ти. С това при теб дойде истината и поучение, и напомняне за вярващите“ (Худ, 11: 120).

Определена част от мъдростта, която Аллах (с.т.) е вложил в тези разкази, е поуката, която трябва да извлечем от живота на предишните народи, после да се стараем да не попадаме в грешките, които те са допуснали, а също така да вземем за пример вярата, всеотдадеността, търпението и живота на пратени­ците, които в качеството си на обикновени хора са прекрасен пример за нас. Именно затова, когато идо­лопоклонниците запитали: „Защо Аллах не е изпра­тил меляикета, а е изпратил човек като тях, за да ги призове?“, Той, Всемилостивия, им отвърнал: „И ако им бяхме пратили пратеник – меляике, пак щяхме да го сторим човек (като тях)“ (ел-Енам, 6: 9). Тоест, за да бъде жив пример и приносител на Неговите за­поведи сред хората. Тук до голяма степен се разкрива мъдростта от низпославането на толкова обширните и красиви разкази в Свещения Корана. Тълкуватели­те на Корана разясняват, че всяка дума и израз в тези разкази съдържат поука и мъдрост за хората, желае­щи и търсещи наука и напътствие в тях.

Дори обикновен прочит на даден кораничен раз­каз е достатъчен, за да се забележат светлината на единобожието – тевхид, напътствието (худа), стра­данието (еза), търпението (сабър) и добрият пример (усвет-ул-хасене) в живота на пратениците и правед­ните раби, споменати в него… Заедно с това, ако си послужим при прочита на тези разкази и с достовер­ните предания от сюннета на Пейгамбера (с.а.с.), с които той разкрива дълбините им, пред нас се явява море от наука и мъдрост, от което човечеството може да черпи напътствие до съдния ден.