Фатиме Михрина в Районно мюфтийство – Кърджали при награждаването ѝ за спечелено първо място в конкурса „Джамията в моя живот“ 2019

Фатиме Михрина е на 18 години от благоевградското село Рибново (Община Гърмен) и тази година успешно завърши средното си образование в Духовно училище – Момчилград. Поводът да се „срещнем“ с нея в настоящето интервю е фактът, че Фатиме е един от финалистите в миналогодишното издание на конкурса за есе, рисунка и стихотворение под надслов „Джамята в моя живот“, който се провежда вече по традиция през последните години под егидата на Главно мюфтийство. През 2019 година Фатиме Михрина спечели първо място в категория „Есе“ на конкурса за възрастова група 14-18 години (може да прочетете творбата ѝ в редовете по-долу).

Джамията в моя живот

Мястото, където човек се чувства спокоен, обичан и разбран. Там, където човек разтоварва проблемите си, споделя своите мисли и желания и очаква подкрепа, се нарича дом, а домът на всички вярващи мюсюлмани, се нарича "джамия".

Там е мястото, където всеки човек може да намери спокойствие, където може да се почувства разбран, защото Всевишният Аллах несъмнено знае какво има в душите и сърцата ни.

Там човек спокойно може да сподели проблемите, страха и желанията си, защото това е домът на Аллах (с.т.) и няма как да не получим решение и подкрепа от Негова страна. В днешно време, за съжаление, много от хората търсят спокойствието и щастието на грешни места, очакват подкрепа не от Всевишния Аллах, а от хора, но забравят, че Създателят на тези хора отново е Великият Аллах. Виждаме как все по-малко хора посещават дома на Аллах (с.т.), а когато ги сполети беда се чудят защо! Защото когато човек забравя за Създателя си и е неблагодарен, то няма как да очаква подкрепа от Него.

Нека ние не бъдем от хората, които ще търсят щастието на грешни места, защото щастието, опрощението и спокойствието са в джамията.

Казваме, че джамията за мюсюлманите е дом, но дали наистина е така?! Всеки човек обича всички близки да са него, да го посещават често и домът му да е пълен, изпълнен с радост и усмивки. Всеки иска в дома му да има щастие, спокойствие и разбирателство. Добре тогава, а замисляме ли се за това, че и Всевишният Аллах, нашият Създател, също иска домът Му да е пълен. Той също иска да Го посещаваме често… Не е ли жалко, че след като е отредил толкова благодат в дома Му, той остава празен. Не е ли жалко, когато чуем езана, който е призив към това спокойствие и щастие, ние да не Му откликваме?!

Жалко е, разбира се! Затова нека джамията в нашия живот да заема мястото в сърцата ни така, както домовете ни. Нека радваме Създателя си с нашето присъствие, а Той ще зарадва дома и семейството ни с щастие и благополучие, иншаАллах. Нека не оставяме дома на Аллах в тъмнина, а да го озарим с нашето присъствие. И нека не забравяме, че Всевишният Аллах откликва на дуата на търсещия!

Фатиме, използвам случая да те поздравя за успешното ти представяне в миналогодишното издание на конкурса за млади таланти на Главно мюфтийство „Джамията в моя живот“, както и за още по-големия житейски успех – успешното ти завършване на средното образование!

За пръв път ли през 2019 година взе участие в конкурса „Джамията в моя живот“?

-      Да, това беше първото ми участие в този конкурс!

Обичаш ли да пишеш по принцип или написването на прекрасното ти есе за участие в конкурса е спорадично решение?

-      Да, по принцип обичам да пиша, особено есета… Винаги съм предпочитала есето като форма за изразяване, защото чрез него човек свободно споделя своите мисли и емоции, а темите, върху които пиша, са различни, стига те да ми харесват.

Какво е за теб писането?

-      За мен писането е начин, по който човек може да се разтоварва. Когато човек обича да пише, той влага чувства, емоции, спомени от преживени моменти и всичко това го провокира да се изрази върху лист хартия…

Обикновено хората, които пишат, обичат и да четат. Каква литература предпочиташ да четеш?

-      Няма определен литературен жанр, който да кажа че предпочитам пред останалите, защото по принцип обичам да чета различни книги и да виждам различни гледни точки!

Смяташ ли, че литературата, която четеш, повлиява желанието ти да пишеш и темите, по които пишеш?

-      Да, разбира се, човек доста се повлиява от книгите, които чете, защото, когато четем, ние се поставяме на мястото на героя, който най-добре описва нас самите. Затова е добре понякога и да внимаваме какви книги четем!

Ще ни разкриеш ли кои са любимите ти автори?

-      Има доста автори, чиито произведения харесвам, но любими засега ми остават произведенията на Анди Андрюс и Хорхе Букай.

Напоследък все повече се говори за това, че писането действа и като терапия в човешкия живот. Чрез изразяването на собствените си мисли, чувства и емоции бихме могли да постигнем терапевтичен, лечебен ефект, да се освободим от стреса… Имаш ли ти подобен опит? Какви са наблюденията ти по тази тема?

-      Да, точно така е! Писането позволява на човек да се разтоварва от стреса и проблемите и го кара да се чувства приятно! И съм напълно съгласна с това, че действа терапевтично, защото пишейки човек разсъждава със самия себе си, а няма нищо по-хубаво от това!

Предвид че вече успешно завърши един етап в живота си, а именно средното си образование, би ли споделила с нас какво планираш за себе си оттук насетне?

-      Тук ще използвам думите на един мой многоуважаван учител: „Не е важно човек къде и как ще завърши, много по-важно е той да не спира да се развива, дори това да е само с четенето на книги… Защото образован не ставаш, когато завършиш и получиш лист с някакви оценки, а в същия момент не разбираш съществуването си, а когато си начетен и знаеш как да бъдеш истински човек, който да бъде полезен както за себе си, така и за обществото“. Затова моите планове са да не спирам развитието си, независимо по какъв начин!

 Къде се виждаш след 10 или 15 години, ИншаАллах?

-      Животът е такъв, че не знаем какво ще се случи с нас, дори в утрешния ден. Затова мисля, че човек не трябва да си прави толкова  дългосрочни планове, а да остави нещата в ръцете на Създателя си… Защото Неговите планове са най-добри за нас! Да, аз имам мечти и планове, но тъй като не знам дали те ще се осъществят в бъдеще, не мога да кажа къде се виждам след толкова много време! Всичко с позволението на Аллах!

Вече е обявено официално и тазгодишното издание на конкурса „Джамията в моя живот“ 2020. Би ли участвала отново?

-      Да! С голямо удоволствие бих участвала пак!

Благодаря ти за отделеното време и ти пожелавам Аллах да отвори пред теб прекрасни пътища оттук насетне и да работиш активно в полза на мюсюлманската общност у нас! Защото имаме нужда от млади, осъзнати и талантливи мюсюлмани като теб!

Интервюто проведе Л. Чаушева