Понятието „хасед“, което превежда­ме като „завист“, е всъщност болест. Тя е духовна и душевна болест, която поражда дори физически проблеми. Освен това е причинител на обществени рани. Именно затова Коранът, който цели доброто и щастието на човека и общество­то, с поучителни притчи – като на филмова лента – е представил зараждането и послед­ствията на тази болест. Известният корани­чен терминологичен речник „Муфредат“ дефинира понятието „хасед“ като „желание за отнемане на благото на заслужилия го“, допълвайки, че „понякога това желание е придружено от полагане на усилия за отне­мането му“. Тоест става дума за чувство, кое­то може да се превърне в реално действие.

Завистта е отличително качество на сата­ната, което води човека към злото и паде­нието, като го възпрепятства да види исти­ната. В този аспект Коранът дава като лош пример някои израилтяни.

Болестта „хасед“, която според Мевля­на „се е вселила в човешкото тяло“ още в началото на човешката история, ако не се лекува и изкорени, се предава на поколе­нията. Това поражда неспокойствие у чове­ка в личен план. Завистливият никога не е щастлив. И да постигне нещо, което цели, не може да му се радва, както трябва. Дори да изпитва доза щастие от факта, че е отне­то или изгубено онова, което е притежавал този, комуто завижда, то и това е „менте“ чувство – щастие от самоизмамата. А краят му е печал.

Вредите от завистта не се ограничават само в духовната сфера. Тъй като завистли­вият е под постоянното влияние на лоши чувства, във вътрешния му мир непрекъсна­то се произвежда негативна енергия. Спо­ред лечителите телесните болести се осно­вават на натрупването на негативна енергия. А това значи, че завистта, която е вид душе­вен тумор, може да стане причинител на рак или друго физическо заболяване. Защото завистта разваля съня, подбужда страстите, причинява стрес, уморява прекомерно…

В основата на завистта стои високото мнение на човека за себе си и подценяване­то на другите. Затова тя дистанцира човека от останалите, дори в един момент го от­блъсква от тях и го усамотява. А тези, които не могат да приемат това, стават лицемери. Мисля, че за това ни говорят и думите на Мухаммед (с.а.с.), който казва: „Вярата и завистта не съществуват заедно!“, защото лицемерието, двуличието са състояния на отслабване и изчезване на вярата.

Завистта, която преобразява човека, също така изтощава и отслабва обществото, тъй като унищожава братските чувства. Ос­вен това причинява раздори, прекъсвайки каналите за предаване на правилна инфор­мация. Днес в основата на част от раздорите между мюсюлманите можем да открием за­вистта, ненадмогването на страстите, дори и при тези, които се наричат учени. Затова любимият ни Пейгамбер (с.а.с.), целейки обществения мир, спокойствие и стабил­ност, е заявил: „Не си завиждайте… Не се карайте заради злоба и ненавист; не си об­ръщайте гръб… О, раби на Аллах, бъдете братя!“.

Дайте тогава да се избавим от злокачест­вената болест „хасед“, изпълнявайки намаз, отправяйки дуа, задоволявайки се с това, което имаме, с търпение и обич!

Автор: Ведат Ахмед

Източник: списание „Мюсюлмани“