Предвид дните и ситуацията, която преживяваме, мюсюлманите се питат: „Какво ни казва ислямската религия за заразните болести и епидемии, и какви мерки трябва да предприемат мюсюлманите в подобни ситуации?“

Най-напред трябва да споменем, че ислямската религия (както и всички останали) не е дошла да лекува физическите болести на човечеството, а и Коранът не е медицинска книга, която ясно да ни учи, как да действаме в подобни ситуации. Но понеже както ислямската религия, така и Коранът са начин на живот, всеобхватни за всички времена, те напрактика ни били показани от Пратеника на Аллах (с.а.с.), в неговата житейска пример – т.е. сюннета.

Ислямската религия ни заповядва да се лекуваме

Един ден Пратеника (с.а.с.) чул, че някой от неговите сподвижници бил болен и решил да го посети. Когато пристигнал в неговия дом, всички които се намирали там, се зарадвали и поискали от Пратеника на Аллах (с.а.с.) да направи дуа за болния. Той престъпил към него, поговорили си, после отправил дуа към Аллах и поискал от Него шифа за болния... не след дълго, решил да си тръгне, но преди това се обърнал към близките на болния и им казал: „Търсете му лечител...“. Когато чули това, те са загледали един-друг, все едно искали да кажат: „...и защо да търсим лечител, след като Пратеника вече направи дуа за него?“. Пратеника на Аллах (с.а.с.) забелязал това, и казал: „Лекувайте се, о, хора! Наистина, за всяка болест, която Аллах е изпратил, е изпратил лек ...“ (Ахмед и Бухари)

Без съмнение, Коранът е шифа (т.е. лек) „И низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за вярващите...“, но това знамение не бива да се разбира, че Коранът е директният лек и изцеление за всички болести, а че той, заедно с душевните болести, лекува и телесните, като насърчава вярващите да напредват в науката и се борят с болестите чрез нея. Както казахме и по-горе, ние виждаме това напрактика в живота на Мухаммед (с.а.с.), който в друг хадис ни учи: „Аллах Теаля е добър и обича само доброто. Той е чист и обича чистотата.“ (Тирмизи)

През целия си живот Пейгамбера (с.а.с.) се стараел да научи мюсюлманите на чистота, която е основата на здравоопазването.

Той насърчавал мюсюлманите да се къпят най-малко един път в седмицата (в петък сутринта). Да мият ръцете си преди ядене и след него, и задължително след като излязат от тоалетната. Обърнал внимание върху това, че абдестът, който взема мюсюлманина за петкратната молитва – намаз (и при който се измиват всички открити части на тялото), е като река, която тече пред вратата на вярващия и той се пречиства пет пъти на ден в нея – физически и духовно. Насърчава вярващите да чистят зъбите си и да режат ноктите си постоянно. Искал от тях да пазят имунната си система силна, като им заръчал да се хранят със здравословни храни – мед, стафиди, фурми и т.е (Бухари). Да спортуват...

Предприел редица превантивни мерки, за да предпази мюсюлманите и останалите хора от заразни болести, като заповядал на вярващите; Да ядат халал и чисти храни (Тирмизи); Да се покрива храната, която остава и да се затварят с капак съдовете с вода (Ахмед и Муслим); Забранявал да се замърсяват течащите води и местата, където хората се отбиват за почивка. Понякога не одобрявал няколко човека да пият от един и същи съд, един след друг (освен, ако това не е наложително) (Хаким).

При опасност от заразни болести, Пратеника на Аллах предприемал и по-сурови мерки, дори и карантина

Кото начало той препоръчал: „Болният да не отива при здравия...“ (Муслим) При по-голяма опасност от зараза той казвал: „Не приближавай до болния повече от едно копие или две (т.е. между два-три метра) (Ибн Каййим – Тъбб ен-Небеви).

Придържайки се към повелята на Свещения Коран „...и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта...“ (ел-Бакара, 2: 195) Той заповядал: „Когато чуете за епидемия в определена местност не влизайте в нея, а ако сте вече там, не излизайте от нея...“ (Бухари и Муслим)

Така направил и Омар (р.а.)..., когато разбрал, че в Шам бушува епидемия, той събрал онези от сподвижниците на Мухаммед (с.а.с.), които били с него и се посъветвал, а след като разбрал за повелята на Пейгамбера (с.а.с.) – спомената в хадиса – той решил да се върне обратно. Някои от съвпътниците му решили, че Омар (р.а.) се уплашил от смъртта и казали: „Нима бягаш от съдбата на Аллах, о, Омар!?“, а той им отвърнал: „Бягам от една съдба на Аллах, към друга – пак предопределена от Него.“ С това той искал да покаже, че в подобни случай не е разумно да се правим на герой, а да следваме инструкциите на по-учените от нас и да се пазим от заразата и лошото, което може да ни сполети...

Заедно с всичко това, Пратеника поучавал неговите сподвижници как да отправят дуа към Всевишния Аллах и да търсят помощ от него, като ги насърчавал да правят това всяка вечер, когато си лягат и всяка сутрин, когато стават. Наблягал върху четенето на сура „Фатиха“, в която се казва: „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Аллах – Господаря на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа [и помощ] зовем. Напъти ни по правия път, пътя на онези, които си дарил с благодат, а не онези, над които тегне гняв, нито заблуждаващите се!“

Молим се на Аллах Теаля да опази всички нас, нашата страна и цялото човечество от злото на заразните болести, и да ни дари със здраве и шифа (Амин).

Джемал Хатип