Животът на човека е най-големият му капитал. Ето защо в Деня на възкресението той непременно ще бъде запитан в какво го е влагал и как го е използвал.

 В тази връзка Пратеника на Аллах е казал: “Не ще затънат в Деня на възкресението нозете на никого от рабите[1], докато не бъде питан за четири [неща]: за живота си — как го е прекарал, за младостта си — за какво я е използвал, за имота си — от къде го е припечелил и какво от него е раздавал, и за знанието си — какво е направил с него.” /Ат-Тирмизи/
Ислямът се съобразява със стойността на времето и в много от повелите и от възбраните, които постановява. Така, когато в него се поставя отказът от празнословието сред белезите на вярата, наред с това се проявява и мъдростта, обявява война на безделниците, които помежду си казват: “Ела, времето си да убием в забава!” А бидейки безразсъдни, те дори не подозират, че убивайки времето си, не погубват само себе си, а обричат на гибел и общността си.

Едни от мъдростите, за които повечето хора в живота не се сещат, са, например: “Задълженията са повече от времето.” и “Времето не е безпристрастно към никого: то или ще е другар любим, или пък ще е враг непримирим.”
А сред словата на Хасан ал-Басри, откриваме следното: “Всеки ден щом се пукне зората, глашатай от Истинния прогласява: `О, сине Адамов, аз съм творение ново и делата ти да наблюдавам, съм готово. Запаси се с дела благочестиви през мен, защото до Деня на възкресението аз не ще се появя отново!`”
Тези мъдрости произтичат от духа на Исляма и от разбирането на великите му поучения, според които вярващият трябва така да изживява земния си живот така, че посредством него да спечели вечния. Когато Аллах дарява някого от Своята благодат и подкрепа, Той утвърждава успеха му. Показателното за това е, че проумявайки истината, човек използва всеки час от живота си за дела. Дори когато почива и преустановява делата, той просто се подготвя живота си с по-нови дела да възобновява. Понеже е повелено:
От милост към вас Той стори нощта и деня, за да си почивате в нея и да търсите от Неговата благодат, и за да сте признателни! /Сура Разказът (Ал-Касас): 73/
За жалост, простолюдието нехае за това, че пропилява времето си. Наред с това, то разхищава времето и на други - нарушава ползотворното уединение на деловите хора, занимавайки ги с незначителни неща.
Ето защо Пратеника на Аллах заявява: “[Има] две блага, [за които], мнозина сред хората са губещи. Те са: здравето и свободното време.” /Ал-Бухари и Муслим/
За да се използва времето по най-добрия начин, Ислямът призовава, да се постоянства в делата, дори и малки да са те. Наред с това той и изразява неодобрението си към онзи, който се залавя с многобройни дела и често прекратява работата си над тях. Защото, щом Когато има постоянство в делата — даже и да са нещо дребно и незначително — то с времето тяхната значимост се увеличава, плодовете и размерите й така се разпростират, че постигналите за това дори не подозират.
А когато ентусиазмът у човек се поражда краткотрайно и го подтиква да се претоварва и пренатоварва, то много скоро той се отегчава и неизменно прекратява делото си. Именно това порицава Ислямът.
За него в Преданието се казва: “О, хора, вършете от делата това, което ви е посилно. На Аллах Всевишния [нищо]  не доскучава, докато то на вас не доскучава[2]. Аллах най-обича делата, които продължават дълго, макар и малки [да са те].” /Ал-Бухари и Муслим/
Според друг вариант на този хадис, Пророка е казал: “Бъдете Разумни и не бъдете прекомерни, а станете сутрин и работете през деня, и за част от нощта [нещо свършете] — така ще изпълните целта целта [си]!” /Ал-Бухари и Муслим/ Пак във връзка с това Аиша предава: “При мене влезе Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), докато една жена от рода Асад беше до мен. Та рече [той]: `Коя е тази?` Рекох: `Еди-коя си. През нощта не спи[3].` Тогава рече: ` Недейте така! Длъжни сте [да вършите това], което можете да понесете! Най-обичната религия за Него[4] е онази, която вярващият дълго изпълнява.`” /Муслим/
Към времето да проявява грижливост за, Ислямът призовава мюсюлманина да бъде загрижен за времето, да е ранобуден, да започва работата за деня си енергично, с настроение и решимост, тъй като, стремейки се от сутринта, той ще е пълноценен през деня.
Ислямсият порядък повелява на мюсюлманина да започва деня си в зори и го задължава да е напълно бодър още преди да е изгряло слънцето. Този порядък не одобрява, човек да стои буден до късно, поради което да закъснява сутрешната си молитва. Затова в Преданието се казва: “О, Аллах,  благославяй общността ми в ранна утрин!” /Абу Дауд/
Проява на нехайство и самолишение е хората да привикват да спят до късна сутрин; слънцето да изгрява над тях, докато си похъркват, а над други да изгрява, докато с труда си осигуряват средствата за земното си препитание и така обезпечават и живота си в отвъдното. По този повод Фатима, дъщерята на Мухаммад (Мир нему!) предава: “При мен намина Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), докато все още аз си лежах в късна утрин. Побутна ме с крака си и рече: `О, дъще, стани, виж препитанието на Господа си и не бъди нехайна! Тъй като Аллах разпределя препитанието на хората между зазоряване и изгрев слънце.`” /Ал-Байхаки/