Вървят хората по улицата и разговарят по телефоните си. Младежи, които не отделят поглед от телефона в ръката си. Други пък голяма част от времето си прекарват като се разхождат по групите на социалната мрежа... Това са характерни моменти от живота на последното десетилетие, от които някои се възмущаваме и се оплакваме. Защо привлякоха такъв голям интерес фейсбук и туитър от социалните системи? Това е въпрос, който заслужава да бъде сериозно анализиран. Ние, възрастните поколения включително, много от нещата, които срещаме в ежедневието си изпитваме необходимост да споделяме в социалните мрежи и споделяме.
Всъщност всяко нещо се явява и се приема в рамките на своето време. Човек изпитва някои необходимости по рождение. Когато той не може да ги достави, търси различни околни пътища за това. Младежта иска да разговаря. Да говори е една от основните необходимости на човека. Когато тази човешка необходимост да споделя мъките си, да разговаря, да обменя мисли не може да се реализира в естествената си и истинска среда, се реализира във виртуална среда. Защото човек изпитва необходимост да се изрази, да разговаря.
В една своя статия Кемал Саяр говори за човек и разговорите около него. Във всеки град у нас има места, където се предлага чай. Там хората се срещат и споделят мисли и чувства. Всъщност чаят е само повод. Чай се предлага и при гостуванията в семействата ни. Той е център на внимание. Макар че приказките около чашата чай са станали продукт на нашата култура, всеки човек изпитва необходимост да приказва, да споделя, да разказва нещо...
В Европа, където самотата се превърнала в начин на живот, няма да видите разговори на чаша чай. Приготвянето на чай всъщност не е нищо друго освен подготовка за разговор.
Самотно живеещият човек, който не познава разговорите около чашата чай, е измислил чая с кесийките. Чаят в кесийки е продукт на западната култура познаваща самотата и изгубила вкуса
на сладките приказки.
На онези, които тепърва заминават в Германия и искат да тренират говора си им се препоръчва да поздравят възрастните германци, които седят по парковете и да седнат до тях. Защото
оказали се в самота възрастните немци обичат дълго да разговарят когато някой дойде до тях. Така ако искате да упражнявате немския си, получавате чудесна възможност.
Младите искат да бъдат харесвани
Младите, които непрекъснато биват критикувани от околните и не получават никакво поощрение и похвала от тях, се откъсват от средата, която ги подлага на непрестанна критика.
Всъщност родителите вкъщи, учителите в училище, роднините в квартала... Затова младите търсят място и среда, където да се изявят. Във фейсбук има бутон «харесай», породен от необходимостта на човека да бъде харесван. Онези хора, които не срещат уважение и внимание от близката среда, младежи, на които не се чуват думите се опитват да се изявяват в социалната медия, да бъдат одобрявани, да привличат вниманието. Много често ще чуете млади хора да казват: «Стотици хора одобриха това, което споделих... Видя ли колко точки получих заради последното нещо, което споделих във фейсбук?» Това, че срещат разбиране от споделеното и желанието повторно да бъдат чути, поражда у младия човек чувството да бъде харесван и да може да се самоизкаже.
Младежи, които не изпитват това удоволствие нито вкъщи, в училище или в средата, в коятоживеят, предпочитат да прекарват времето си в среда, в която могат да се изявяват.
Младежи, който търсят и намират съмишленици във фейсбук, следят свои съмишленици, които се изявяват и в туитър.
Разговорите вкъщи
Имах един колега, който беше вечно засмян и който винаги гледаше позитивно на живота. Факта, че посрещаше с усмивка всичко в живота, че не се оплакваше от нищо, разнасяше положителна енергия наоколо. Тъй като това негово качество привличаше вниманието ми, споделях го и с него. В годините, през които работехме заедно той сподели с мене нещо, което засягаше семейния им живот. Тази случка ми помогна да открия ключа към отговора, който търсех. „В нашата къща вечерите продължават най-малко по два часа - беше ми казал той. -Как така? -го попитах аз. И той ми разказа за тази тяхна семейна
традиция - вечеря и разговор около софрата, която той помнеше от детството си. „В нашата къща вечерите се провеждат като семейно събиране. Майка подготвя масата в гостната, сварява чая и ние започваме разговора. Докато се храним, пием чая си и похапваме плодовете, всеки разказва какво е видял и преживял през деня. Татко ще разкаже за работата си, майка ще сподели клюките от махалата, ние - нашите преживелици в училище и на работните си места все около тази софра. Хитростите на братчето ми, шегите на сестра ми дават допълнителен привкус на тези вечерни разговори. Аз откак се помня, след като татко чуе новините, майка ни да казва: „Хайде, на масата!“ И никой не ставаше от масата преди да са минали два часа“. Така аз виждах благополучието по лицето на моя колега, който бе расъл в една такава семейна обстановка и който задоволяваше своята необходимост от споделяне с някого. Този мой колега, винаги засмян, винаги положително гледащ към живота, който много по-рядко прибягваше до социалната мрежа ми показа приноса на семейния разговор и самоизявата в него към човешката психология.