Опознаването преди женитба

След като мъжът направи своя избор за женитба, съвсем нормално е да иска да се запознае с жената, за да се подготвят психически за съвместния живот. А и нещо повече – в природата на мъжа е да бъде нетърпелив, да иска да се среща максимално повече с нея, като това чувство е налице и при жените. Срещата, освен че има емоционална страна, дава възможност всеки да види другия отблизо, за да се увери, че е направил правилния избор. Запознанството цели да даде представа на всеки от бъдещите съпрузи за физическото и моралното състояние на отсрещната страна. 

Опознаване на моралната същност на кандидатите за женитба.

Това може да се реализира чрез:

1. Морални качества, които са придобити по наследствен път. Много от качествата си хората наследяват от своите родители.

2. Средата, в която е израснал и възпитан всеки един от тях. Това е всеизвестно в нашето съвремие, защото ние сме свидетели на това как децата на праведни хора, които са ги оставили да бъдат възпитавани от компютъра и улицата, са станали съвсем различни от родителите си. Нещо повече, същите тези деца са много лош пример и за останалата част от обществото. Следователно заобикалящата среда влияе за формирането на характера и възпитанието на кандидат-младоженците, поради което трябва да се има предвид всеки от тях какви приятели има, с какви хора се среща и т.н.

3. Образованието на всеки от бъдещите съпрузи е важен показател за характера му. Известно е, че образованието разкрива нови хоризонти пред учащите се. По-важното обаче е, че ако бъдещите съпрузи имат еднаква степен на образование, техният мироглед е сходен. Или най-малкото степените им на образование трябва да бъдат близки, като е добре мъжът да не бъде с по-ниска степен на образование. Принципно този подбор става по естествен път, защото студентите се запознават най-вече по време на следването и след това се женят, както и младежите и девойките, които не учат, а работят, също имат обща среда. И въпреки всичко не са изключение браковете между младежи и девойки с различна степен на образование, като често пъти те не продължават дълго, освен ако нямат религиозна опора, която да ги подкрепя.

4. Получаването на информация от познати и близки на момчето или момичето е един от начините за опознаване между бъдещите съпрузи. В днешно време и по този въпрос се стига до крайности. Ако младежът и девойката произхождат от малко населено място, там злословенето е повече от реалната информация, а ако са в голям град пък, никой не познава никого. Така че и в двата случая е трудно да се намери средното положение. И все пак има възможност да се разбере за всеки от тях от какво семейство произлиза, с какви приятели се движи и пр. Това са важни сведения, които дават възможност за по-пълноценно опознаване.

5. Среща между бъдещите съпрузи, която трябва да бъде в присъствието на мъж, който е близък роднина на жената. За съжаление, в нашето съвремие това вече не се спазва, младежите и девойките се срещат предварително по кафенета или на други места, което води след себе си доста негативи. Например: извършват се действия, които са харам, защото такъв вид срещи са предпоставка за извършване на зина. Правилото във фъкъх гласи: „Всичко, което води до харам, е харам“.

След като младежите се познават предварително, няма смисъл от допълнително запознанство. На пръв поглед може да се каже, че в това няма нищо лошо, обаче реално погледнато, младите хора са склонни на промяна, и то бърза. Това означава, че всеки един от вече запозналите се младежи се отказва от другия, защото е видял в него съвсем незначим недостатък. Младите хора не искат да приемат реалността – че няма безупречен човек, те се стремят да намерят най-доброто, което може да съществува. Това води до прекъсване на връзките след запознанство с друго момче/момиче, а ако и с него/нея не си допаднат, и тази връзка се прекъсва. Това причинява разврат в обществото, а също така води до късно встъпване в брачен живот, ако не и до отказ от такъв.

Предварителните запознанства дават възможност на всеки от кандидат-младоженците да свикне с другия, а по този начин се губи, или най-малкото намалява, радостта при годеж и женитба. Емоционалният начин на посрещане на такива важни събития оставя трайно положителни следи в семейния живот, които се губят след предварително запознаване.

Всичко това е факт, при положение че въпросните млади хора не са живели на „семейни начала“, което си е явно прелюбодеяние и не води до нищо добро. За съжаление, то също не е рядкост в нашето съвремие. Това е основната причина за демографската катастрофа, която изживява страната ни.

Запознаване с физическата страна на жената или мъжа.

Тази задача може да се постигне чрез:

1. Лична среща между кандидат-младоженците. В хадис, предаден от Муслим, се разказва, че някой от сахабиите се сгодил за някоя жена от енсар, след което съобщил за това на Мухаммед (с.а.с.), който му казал: „Видя ли жената, за която се сгоди?“. „Не, не съм я видял!“ – бил отговорът на младия сахаби. „Иди и я виж, в очите на енсар има нещо!“ – казал Пратеника на Аллах.

2. Когато всеки един от кандидат-съпрузите съобщи за недостатъците си, ако има такива и не се забелязват, като например да каже, че е в напреднала възраст, ако това не му личи. По този въпрос също четем в хадис: „Ако някой се ожени, нека да ѝ каже на колко години е, ако е в напреднала възраст и е боядисал косата си в черно, за да не я заблуди“ (Муслим).

3. Да изпрати своя близка жена – майка или сестра, за да видят жената, за която той иска да се сгоди. Майка му или сестра му могат да видят момичето, както той не може, защото е чужд мъж и не му се позволява да вижда тялото на момичето, а само лицето и ръцете до китките.

4. Всеки един от кандидат-съпрузите да види другия на снимка или на видео, въпреки че в нашето съвремие всички тези способи изглеждат безсмислени, тъй като младежите са постоянно заедно. 

Независимо от това ние сме длъжни да обясним принципите на шериата, защото това е наше задължение. Също така е добре да споменем, че голяма част от бедите, които ни сполетяват, са по причина на неспазване на тези принципи.

Автор: Д-р Мустафа Хаджи 

главен мюфтия на мюсюлманите в България