Забравените постижения на мюсюлманските учени – 1

Когато вярата в сърцата на мюсюлманите била силна, те масово откликвали на призива на Пратеника Мухаммед (с.а.с.) за нови постижения в науката и на различни места в ислямския свят се откривали научни центрове. В тях се натрупвали знания и се реализирали нови открития в научните дисциплини и технологиите. Впоследствие това дало тласък в развитието на научната мисъл на страните от Запада.

Този материал напомня за научните постижения на видни мюсюлмански учени от миналото, откликващи на призива на Пратеника на Аллах (с.а.с.), който настоятелно призовава всички ни да проявяваме усилия в стремежа към знанията и развитието на научната мисъл. 

1.   1.Джабир ибн Хайян (ок. 721 - ок. 815)

Той се смята за баща на съвременната химия. Негова е заслугата в  резултат на научни опити да определи много от киселините. В своята лаборатория той постоянно усъвършенствал процесите на леене, топене, кристализация,дестилация,рафиниране, окисление, изпарение и филтрация.

Осъществил реакция за получаването на сярна киселина, започнал да разработва класификация на алкохола, металите и минералите. Това той извършва десет века преди Джон Далтон. Джабир създал образ на химическите връзки в качество на свързващо звено между елементите.

Днес, при наличието на съвременно оборудване, обзаведени лаборатории, става ясно, че преди 1250 години Джабир е бил учен, изпреварил своето време.

2. Мохамед Ал-Хорезми (ок. 783 - 850)

Без преувеличение той може да бъде наречен „основоположник на алгебрата“. Именно Ал-Хорезми пръв използва цифрата „нула“. Ал-Хорезми пръв представя алгебрата като самостоятелна наука в общите методи за решение на линейни и квадратни уравнения и дава класификацията на тези уравнения.

Трудовете на ал-Хорезми първоначално са преведени от арабски език на латински и след това и на другите европейски езици. Въз основа на тях са написани различни учебници по математика. Трудовете на Ал-Хорезми са изиграли важна роля за утвърждаваното на науките в епохата на Възраждането и са оказали благотворно влияние в развитието на средновековната научна мисъл в Европа и на Запад.

3.Ибн Фирнас

Още през 880 година Ибн Фирнас конструира летателен апарат. Допотопният аероплан на Фирнас бил направен от плътна тъкан и пера на птици. Излетял от височина и продължително време се реел във въздуха, след което се приземил.

4.Ал-Фергани (ок. 798–861)

Ал-Фергани обосновал научно, че формата на Земята е кръгла, математически доказал съществуването на най-късия и най-дългия ден в годината (22 юни и 23 декември). Установил, че върху слънцето има петна и предсказал слънчевото затъмнение през 832 година. В продължeние на 700 години трудовете на Ал-Фергани се използвали от човечеството в качеството на енциклопедии и научни пособия.

6.Сабит ибн Курра (838–901)

Ибн Курра е астроном, математик, механик и лекар, живял през IХ век. Сабит е открил формула, която позволява да се изчисляват някои двойки дружествени числа. Трактатът му „Книга за измерване на параболичните тела“ е посветен на изследването на тела, получени при въртенето на сегмент от парабола. В „Трактат за сечащата фигура“ се разглежда теоремата на Менелай за плоския I сферичния случай.

7. Братя Бану Муса (IX в.)

Te са синове на Муса ибн Шакира - Мухаммад, Ахмад и Ал-Хасан, видни учени от времето на арабския халифат, занимавали се с геометрия, астрономия и механика. Сред изобретенията на братята били фонтани, на които височината на струята можела през определено време да се променя, часовници и автомати за раздаване на напитки. Те конструирали опростен робот-автомат с размерите на човек, който можел да подава чай. През 875 година братята представят на света своето ново изобретение - „воден орган“. До началото на ХIХ век изобретението на братя Бану Муса остава единственият достъпен способ за програмиран звукозапис

8. Ар-Рази (864–925)

Пръв в историята на химията прави опити да класифицира всичките познати му вещества. Той ги разделя на три големи класа: земни (минерални) вещества, растителни вещества и живи организми. Този учен пръв получил серниста киселина и чист спирт. Ал-Рази е един от първите, който изказали предположение за инфекциозния произход на някои заболявания. В труда си „За Оспе и Кори“ той дава класическо описание на тези болести.

 9. Ал-Баттани (858–929)

В математическата част на своя труд “Сабейский Зидж“ Ал-Баттани описва методи за изчисление на сферични триъгълници, развити впоследствие в други страни на исляма. В този си труд той полага основите на тригонометрията и през 1116 година е преведен на латински и оказва голямо влияние на европейската астрономия до Георг Пурбах, Региомонтан и Николай Коперник. Той е човекът, който изчислява продължителността на слънчевата година, като неговите изчисления напълно се покриват със съвременните (разминаването е само от 24 секунди!).

10. Али ибн Аббас (ок. 930–994)

Ученик на ар-Рази, Али ибн Аббас, прави операция на болен от рак. Написаната от него медицинска енциклопедия „Китал ал-Малики“ – е фундаментално съчинение (10 книги по теория и 10 книги по въпросите на практическата медицина, съдържаща точните описания на много болести) и в течение на почти едно столетие е била основно ръководство за арабските и европейски лекари.

11. Аз-Захрауи (Албуказис) (936–1013)

Придобил славата на най-големия хирург през Средновековието – никой по време на тази епоха не го е превъзхождал в хирургическото изкуство и новаторство. Той пръв въвежда легналото положение при операции в малкия таз (впоследствие станал класически). Албуказис описва това, което днес се нарича туберкулозно поразяване на костите, и въвежда в хирургията на окото на Запад операция за премахване на катаракта (термин на Аз-Захрауи). Той изобретява много нови хирургически инструменти (150). Енциклопедичният труд на Аз-Захрауи е бил настолна книга на хирурзите от Средновековна Европа и е бил многократно преписван и преиздаван - в продължение на пет столетия. Бил е един от основните учебници по хирургия за времето си. 

12. Абу Ал-Уафа Ал-Бузджани (940–998)

Той въвежда тригонометричните функции тангенс и котангенс и ги  подрежда в таблици. Определя с голяма точност значението на синус от един градус. Ал-Бузджани въвежда формулата за синус от сумата на два ъгъла и в едно и също време с ал-Ходжани и ибн Ирак доказват теоремата за синус при сферични триъгълници.

13. Ибн Юнус (950–1009)

Ибн Юнус е един от най-известните арабски астрономи. Писал е трудове върху равнинната и сферична тригонометрия и пръв е дал насоки за решението на сферични триъгълници с помощта на въвеждането на взаимоспомагателни ъгли. На основание анализа на данните от наблюдение на затъмненията на слънцето и луната в периода от 977 до 1007 година открива векторното ускорение на средното движение на луната.

14. Ибрахим Джассар (1009)

Той открил причините за възникването на проказата като хронична болест и методите за нейното лечение.

15. Ал-Бируни (943–1048)

Ал-Бируни е автор на многобройни основни трудове по история, география, филология, астрономия, математика, механика, геодезия, минералогия, фармакология, геология и други. От него е съставена „Фармакогнозия в медицината“ – книга за медицинските препарати, капитален труд със значение и днес. Главното му съчинение по астрономия е „Канон Масуда по астрономия и звездите“, в което са въведени подробни експериментални и математически доказателства на всички разглеждани въпроси. Той е установил ъгъла на наклона на еклиптиката спрямо екватора, определил радиуса на Земята. Разработеният от него метод за изчисления на площи от повърхността на Земята в Европа е наречен „Правило на Бируни“.