ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО НА ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА НАГРАДИ „ХОДЖАЗАДЕ“

Скъпи гости, дами и господа!

Приветствам Ви най-сърдечно с „Добре дошли!“ на поредната годишна церемония по връчване на наградите „Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди“. Те се дават за принос към Мюсюлманско изповедание и мюсюлманската общност, следователно към цялото българско общество. Защото мюсюлманската общност е една от най-важните му съставни части. Радвам се, че още веднъж заедно отбелязваме едно важно събитие, което е изпълнено с история, отразява реалността и отправя послание към бъдещето. Изпитвам огромна чест и задоволство да открия този празник на деятелността, добротворството и признателността.

Уважаеми дами и господа!

През 2016 г. Висшият мюсюлмански съвет, който е централен колективен ръководен орган на Мюсюлманско изповедание, започна нов петгодишен мандат. Пред себе си поставихме определени цели, сред които беше и институционалното развитие на Мюсюлманско изповедание. Смятам, че институционалността е свързана с историята и традицията. Затова устойчивото и успешно развитие на институциите е възможно с обновление в духа на времето, но вглеждайки се в историческото развитие и спазвайки определени, традиционно утвърдени ценности.

В този контекст в края на 2017 г. учредихме наградата „Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди“. Тя е в памет на първия главен мюфтия и се дава за реално, и то последователно извършвани дела, за да се пренесе днешният добър пример в бъдещето.

Скъпи гости!

Мюсюлманската общност в страната ни има многовековен съвместен живот в пределите на нашата родина. Религиозната институция Мюсюлманско изповедание съществува в България от 141 години, а Главно мюфтийство, което е учредено след обявяване независимостта на страната ни, вече е на 109 години. Всичко това говори за една общност, която има здрави корени. Именно тези здрави корени ни държат и ни изпълват с надежда за бъдещето, въпреки преживените тежки периоди в историята на общността ни.

Безкрайно трудни са били времената, в които е служил първият главен мюфтия Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди. Това са годините на Балканските войни, но не само това, а и годините на т.нар. кръстилка, реализирана за отнемане идентичността на мюсюлманите в Родопите. Нелеки са били времената и при управлението с фашистки оттенък. Особено трудни бяха времената при комунистическото тоталитарно управление. Защото безбожните комунисти се възползваха от почти всички методи за асимилиране на мюсюлманите на предишните управления. Но не се задоволиха с това…

Те се опитаха да изтръгнат мюсюлманско-турската ни идентичност. Забраниха ни сюннета, сватбите, погребенията, езика, културата и дори ни отнеха имената. Но всичко това не беше достатъчно за тях! А и мюсюлманите не приеха това поругаване на достойнството и най-ценните човешки права. Затова се прибягна към създаване на психоза, която отключи изселване. Всъщност то беше прогонване на част от мюсюлманите от своята родина, въпреки че казвахме:

Аз не съм чужденец,

аз съм твой син.

Твоето слънце,

твоето гергефено нощно небе

ме познават.

…

Моята майка,

моят баща,

които с ръцете си

съм спуснал в гроба,

лежат в земята ти,

Българийо.

Аз съм твой син

и мои са твоите пътища.

Драги гости!

Защо се впуснах в тези емоционални моменти? Защото те трябва да се помнят! Ако се забравят, ще се повторят… Но заедно с това те трябва да бъдат повод за осъзнаване на онова, което притежаваме. Те трябва да ни подтикват към признателност, отговорно поведение и усърдие, към отстояване на притежаваното и търсене на правото.

След 10 ноември 1989 г. настъпиха времена, в които колелото на тоталитарния режим се завъртя назад. Поехме глътка въздух. В известна степен се докоснахме до наследството на нашите предци. Но е факт, че колелото, което се завъртя обратно, някъде зацикли… Дори в определени моменти отново се бута назад към „светлите“ тъмни времена.

През последните тридесет години ние все още не сме успели напълно да се убедим, че споменатите „тъмни тунели“ в живота на мюсюлманите в България са временни, а не перманентни състояния. Но може би по-достоверно ще е да кажем, че има хора и среди, които искат да ни „приобщят“, отнемайки кодовете на идентичността ни… Обаче аз вярвам, че има и истински достойни хора, които не са съгласни с това, дори се противопоставят срещу тези пъклени желания. И ние като едни от тях сме длъжни да ги подкрепим в доброто. Именно това ни обнадеждава и ни натоварва с отговорността да бъдем добри и да разпространяваме доброто, да сме справедливи и да отстояваме правото.

Скъпи гости!

Ние сме отговорни за бъдещето, и то не само за нашето… Затова, поучавайки се от миналото, нека да изградим едно наистина светло бъдеще, основаващо се на правото, справедливостта, знанието, просветата, демократичните принципи и уважението. Уверени крачки в тази насока са направили – и вярвам, че ще продължат да правят – петимата, които днес ще получат наградите „Ходжазаде Мехмед Мухйиддин ефенди“, за което ги поздравявам от сърце.

И накрая, изказвам благодарността си към всички служители на Главно мюфтийство, които с активната си дейност подготвиха това тържество. Благодаря на всички, които с направените от тях номинации станаха причина да се запознаем с тези прекрасни хора. Искрени благодарности и към Вас, скъпи гости, за това, че ни удостоихте с Вашето присъствие в това тържество на ценностите и надеждата.

8 декември 2019 г.                                            ВЕДАТ С. АХМЕД

София                                            Председател на Висшия мюсюлмански съвет