ДЕКЛАРАЦИЯ

ПО СЛУЧАЙ 30 ГОДИНИ ОТ 10 НОЕМВРИ 1989 г. –

НАЧАЛОТО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРИЯ,

приета от Висшия мюсюлмански съвет на Мюсюлманско изповедание с решение № 1286 

на 7 ноември 2019 г.

Историята помни редица повратни моменти, допринесли за развитието на човечеството. Един от тях е случилото се на 10 ноември 1989 г., в резултат на което българското общество пое нов ход след 45-годишен период на застой и отнемане на основни човешки права.

На 10 ноември 1989 г. в България се срина „вечният“ и „всесилен“ комунистически режим, укрепен от атеистична идеология, който отне най-ценното на българското общество, а именно свободата, включително и религиозната свобода, които са изконни и незаменими за всеки човек, бивайки заложене у него от Създателя му.

През този 45-годишен период вярата и майчиният език на мюсюлманите бяха забранени, джамиите им – съборени или затворени, мюсюлманските им имена – отнети насила и заменени с немюсюлмански такива, като дори имената на покойници бяха променени. Именно тези събития изиграха значителна роля за пробуждането на гражданската съвест на нацията и тази на международната общност, което несъмнено допринесе за освобождаването на българския народ от безбожието на комунистическия режим.

10 ноември 1989 г. е паметна дата за българския народ и в частност – за мюсюлманската общност в България, тъй като само няколко месеца след това биват възвърнати мюсюлманските имена. И не само това – биват възстановени духовните училища и отворени отново джамиите, започват да се издават вестници и книги за исляма, както на български, така и на майчиния за по-голямата част от общността турски език, дава се възможност за свободно придвижване.

Въпреки че постигнатото в положителен смисъл изобщо не е малко, започнатото на 10 ноември 1989 г. не се финализира, а и не продължи с първоначалните темпове във всички сфери на живота. Показателно за това е, че вече 30 години по-късно, въпреки голямата необходимост, в европейска София все още не се разрешава построяването на втора джамия и на сграда за нуждите на Висшия ислямски институт, както и не се дава възможност за пълното възстановяване на вакъфските имоти на общността в страната. Негласната асимилация на мюсюлманите продължава, в резултат на което сред тях има такива, които, неосъзнали напълно идентичността си, „доброволно“ сменят мюсюлманските си имена с други и така се отдалечават от своята религиозна принадлежност, култура и език.

Неоспорим факт е, че доразвиването на ценните демократични постижения спря, дори на моменти те бяха отнети, затова трудно може да се говори за приключил преход към демокрация, но продължава играта на демокрация. Затова точно по време на годишнината от 10 ноември, и то след три десетилетия, отново трябва да се замислим за ценностите, свободата и демократичността и да ги отстояваме, за да продължим в положителна посока започнатото на 10 ноември 1989 година.