Видовете курбан и ползите от извършването на този ибадет 

Освен курбана, който се коли по време на Курбан Байрам, има и други видове курбан, които също се колят за ибадет. Ето кои са всички видове:

1.   Удхийе – курбанът, който се коли по време на Курбан Байрам;

2.   Адак или незир – курбанът, който се коли поради определено обещание;

3.   Акика – курбанът, който се коли за новородено дете като израз на благодарност към Аллах (с.т.). Този курбан може да бъде колен от деня, в който се ражда детето, докато достигне пълнолетие, но най-добре е да бъде заклан на седмия ден след раждането. Защото по принцип тогава се дава името на новороденото и се раздава определена сума за садака;

4.   Курбан за хадж – който се коли от тези, които правят хадж къран или теметту;

5.   Кефарет – курбанът, който се коли като наказание поради допусната грешка или извършено забранено действие по време на хадж;

Допустимо е също и човек преди да умре да завещае да се заколи курбан от негово име, стига да е оставил имущество, което да посрещне тези разходи. Тогава неговите наследници трябва да изпълнят тази заръка.

Текбирите тешрик

Денят преди Курбан Байрам се нарича Арафе. Според лунния календар денят Арафе е деветият ден на месец Зулхидже (в този смисъл преди рамазанския байрам няма Арафе).

Като се започне от сутрешния намаз на деня Арафа, до следобедния намаз на четвъртия ден от Байрама, в продължение на 23 вакита, след фарза на всеки намаз се прави „тешрик текбир” по следния начин:

اَللَّهُ أَكْبَرْ اَللَّهُ أَكْبَرْ لاَ إِلَهَ إِلاَّ اللَّهُ وَاللَّهُ أَكْبَرْ اَللَّهُ أَكْبَرْ وَللَّهِ الْحَمْدُ

„Аллахуекбер, Аллахуекбер ля иляхе илляллаху уаллаху екбер, Аллахуекбер уе лилляхилхамд”

„Аллах е най-велик, Аллах е най-велик, Няма друг Бог освен Аллах,

Аллах е най-велик и всички възхвалявания са за Него.”

Правенето на тези текбири в определените дни, според повечето от учените по фъкъх, са ваджиб. Но има и други, които са казвали, че е сюннет.

Нещата, които курбанът допринася за човека и обществото

„Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!”

(„Ел-Хадж, 22: 37)

Мюсюлманинът като коли курбан печели севаб, помага на бедните и прави саможертва. Както всички останали ибадети, така и курбанът доближава раба до Аллах (с.т). Както се споменава и в по-горния айет, не месото на курбана, не неговата кръв, а набожността на тези, които го колят, ще достигне до Аллах. Което означава, че за искреният раб най-важната и основна функция на курбана е да го доближи до неговия Създател.

Човекът, колейки курбан, преживява духовно щастие от това, че е успял да се отблагодари на Аллах за благата, с които го е дарил.

Курбанът играе голяма роля в побеждаването на склонности като егоизъм и скъперничество, за развитието на щедростта у хората и съзнанието да бъдат покорни раби на Аллах.

„И за всяка общност отредихме жертвоприношение, за да споменават името на Аллах над животно от добитъка, който Той им е дал.”

(„Ел-Хадж“, 22: 34)

Курбанът опазва жизнено чувството за братство, подпомагане и солидарност в обществото. Допринася за осъществяването на социалната справедливост. Неговата роля се забелязва още по-силно в средите, където хората са толкова бедни, че почти нямат възможност да си закупят месо. Помага на богатия да свиква и споделя имането си според повелите на Аллах с бедните хора. А това помага бедните да се почувстват като активни членове на това общество.

Могат да бъдат споменати и някои ползи на курбана по отношение на социално-икономическия живот, за развитието на някои промишлени сектори като фуражната, хранителната и кожарската промишленост.

„И сторихме за вас от обредите на Аллах да бъде едрият жертвен добитък. В него има благо за вас. И споменавайте името на Аллах, докато [животните] са изправени [за колене]! И когато рухнат по хълбок, яжте и хранете и доволстващия, и просяка! Така сме ви ги подчинили, за да сте признателни.”

(„Ел-Хадж“, 22: 36)

Превод: Д. Хатим