Старите турски столици

КОНИЯ – ГРАДЪТ НА МЕВЛЯНА

Пламък Занев Журналист

Ела, ела, който и да си, пак ела!

Дали си неверник, идолопоклонник или езичник, пак ела!

Нашата обител не е място за отчаяние.

Дори сто пъти клетва да си нарушил, пак ела!

С тези думи мюсюлманският мислител и суфи с лекота ни кани: елате, елате! Може тогава да не е представлявало трудност, яхваш коня или се качваш на камилата, слагаш в дисагите малко храна и тръгваш по неговия зов към неговата обител, но сега – в 21. век – да се отиде от България до Кония се оказа, че е експедиция с повишена степен на трудност.

Искаше ни се да пътуваме с влак – хем по-удобно, хем човек гледа пейзажа и му се наслаждава – и тук се появи първият препъникамък. Влакът от София пристига в Истанбул на новата гара Халкалъ, а тя – извън града, за Кония влакът тръгва пак от нова гара, но в азиатската част на града и разстоянието между двете гари при всички най-благоприятни условия се преодолява със смяната на три превозни средства и в най-добрия случай – за два и половина часа. Вероятността да стигнем навреме за влака се оказа малка, минахме на следващия вариант – самолет. Разлика в цената 10 лири. Самолетът, както и влакът – пак по обяд. Тук следващият препъникамък – трябва да сме на летището два часа преди полета, но вероятността да се спази това изискване се оказа много малка, защото, като прочетохме, че автобусът за летището тръгва от площад „Таксим“ и пътува час и половина, разбрахме, че преспиването в Истанбул е задължително. Да се намери хотел, не беше проблем, около площад „Таксим“ хотели много и на цени, достъпни за всеки джоб.

След като бяха уредени всички подробности, се качихме на влака в София и на следващата сутрин бяхме в Истанбул. Новата гара, по-голяма от тази в София, още не беше завършена и човек неволно си задава въпроса: „Защо е необходимо да се прави такава голяма гара, когато на денонощие пристига и заминава само един влак за и от София?“. Пътуването до града става със служебен автобус на железницата и то продължи един час. Още гарата не беше свързана с града с обществен транспорт. Разбрахме, че сме постъпили правилно, като сме решили, че без преспиване не може да се продължи.

Поехме към площад „Таксим“. Казвам поехме, защото дотам транспорт няма. След моста Галата има някакъв лифт, но той е само за да се изкачи баирът и след него е булевард „Истиклял“ (Независимост) с неговите три километра. По булеварда се движи едно ретро трамвайче, но по какво разписание – не можахме да разберем, защото, докато стигнем до площад „Таксим“, то не ни настигна. От бюрото за продажба на билети на турските авиолинии ни упътиха откъде тръгват автобусите за летището.

Очаквах да видя някакво второстепенно малко летище, защото като такова го дават по интернет, но то се оказа поне два пъти по-голямо от нашия Терминал 2. Полетът скучен – под нас само облаци. Докато направя няколко снимки, и кацнахме в Кония. С „Хавабус“ до центъра на града, питаме за обратно за летището какво разписание има, отговорът беше доста обезсърчителен: „Ще стоите тук и ние ще минем“. Приехме го и тръгнахме да си търсим хотела.

От интернет знаех къде трябва да се намира улицата, но на самата улица – никаква табела с името й.

Гледаме група мъже, насядали пред някакъв клуб на чаша чай и сладки приказки, и си казваме: „Няма страшно, те ще ни упътят“. Наистина веднага един от тях стана, взе листа с резервацията, прочете го, помоему внимателно, и ни каза да го последваме, така с негова помощ обиколихме квартала в диаметър петстотин метра, проверихме всички срещнати хотели, но нито един от тях не беше нашият. Пак се върнахме пред клуба, сега ни пое следващият от групата, пак обиколка и пак отново пред клуба. Най-накрая решихме сами да търсим хотела. Изведнъж улицата свърши на номер десет, а хотелът ни е на номер две. Стоим на средата на улицата и не знаем в каква посока да вървим, а че хотелът съществува, ни е пределно ясно, защото не само че бяха потвърдили резервацията, но и пари от картата ми бяха изтеглили. До нас се доближиха двама мъже на възраст над средната, попитаха ни защо стоим на средата на улицата и какво търсим. Обяснихме, показахме им резервацията и те заедно с нас почнаха да се озъртат и чудят къде може да е този хотел, най-накрая единият извади телефон от джоба си и след кратък разговор ни поведе напред. Хотелът се оказа на двеста метра от мястото, където стояхме, но на главната улица – булевард „Мевляна“.

Благополучно настанени, веднага се захванах да прегледам брошурите за историята и забележителностите на Кония. Като преглеждах различните материали за историята на града, неочаквано открих и тук българска следа. Не е записано кога точно в района на Анадола се заселват българите, които живеели близо до градовете Кония и Бейшехир. За това пише професор по история на турския език и история на Турция от Истанбулския университет в статия, озаглавена „АnаdoludaBulgarlar“, публикувана в брой 8842, стр. 4, на вестник „Икдам“ от 1921 година.

Първите следи от заселване на Кония и околностите датират от преди историческо време. Така в близкото до Кония селище Чаталхьоюк са открити антични находки на възраст 7000–5500 години преди нашата ера. Първите заселници в тези места, за които има достоверна информация, са хетите – от VII век преди н.е. При разкопки на Аляаддин тепе е открита хетска керамика. След хетите и фригийците Кония, под името Икониум, продължила своето съществуване под властта на Римската империя (до 25 г. пр.н.е.). През 1071 г. селджуците завоюват по-голямата част от Анадола заедно с Кония и селджукският султан Сюлейман Шах обявява през 1076 г. Кония за столица на селджукската държава. Тя остава такава до 1080 г., когато столицата е пренесена в Изник. През 1097 г. султан Кълъч Арслан I възстановява Кония като столица на Селджукската империя. През 1277 г. Караманоглу Мехмед бей завоюва Кония и тя влиза в състава на княжеството на Караманоглу.

Османският управител Мурад II през 1442 г. я включва в Османската империя.

Автор: Пламък Занев

Източник: Списание МЮСЮЛМАНИ