Опровержение на Главно мюфтийство по повод изнесена недостоверна информация във в. Труд от 11.02.2015 г на 8 стр. под заглавието: „Жалба на вдовица: Имами не опяват покойници с български имена”

Главно мюфтийство на Мюсюлманското изповедание в Република България опровергава информацията изнесена в национална и препечатана в регионални печатни медии информация, че имами отказват погребение на лица с български имена.

            Съгласно чл. 12 от Устава на Мюсюлманско изповедание, където изрично е посочено, че изповядването на ислямската религия и провеждането на религиозните обреди се извършва при пълно зачитане на правата на гражданите, на Международната харта за правата на човека, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, другите международни актове, актове на институциите на ЕС и Конституцията на Република България. Практикуването на религиозните обреди се извършват от мюсюлманите съобразно правилата на Свещения Коран – словото на Всевишния Аллах, и сюннета (примера) на Мухаммед, мир нему.

            Принадлежността към ислямската религия и мюсюлманското изповедание се изразява като доброволен акт, тъй като Свещеният Коран със свое категорично знамение забранява налагането на исляма. Същевременно принадлежността към ислямската религия има определени отговорности и показатели – изразяването на вярата, изпълняването на молитви и др. религиозни обязаности. Спазването на религиозните препоръки и традиции включват практики от раждането на човек до  приключване на земния му живот. Към това спадат и избора на име за новороденото (именуване), създаване на семейство и изпращането на покойника по мюсюлмански обичай.

            Според каноните на ислямската религия погребалният акт на покойник е религиозен обред. То е част от религиозните ритуали, чийто начин на извършване е определен от ислямските норми, отчитайки и традицията. Основавайки се на тези източници и многовековната традиция, Комисия по „Фетва” на Мюсюлманско изповедание на свое заседание от 12.03.2009 г. е разгледала зададения от мюсюлманската общност въпрос „Разрешено ли е полагането на покойника с ковчег в гроба?”. Вследствие на това е издадена следната фетва (религиозно решение): „Според принципите на ислямската религия на покойника му се извършва тоалет, завива се в кефен (бял плат), кланя се дженазе намаз (молитва за покойник) и се полага в гроба без ковчег, дрехи, възглавница и каквито и да било други вещи. Затова полагането в гроба с ковчег не е позволено.        

Доказателство за това са сюннетът (традицията) на Мухаммед (с.а.с.), консенсусът на ислямските учени, вековната мюсюлманска традиция, както по света, така и в България. Полагането на покойник с ковчег и дрехи в гроба никога не е било практикувано от българските мюсюлмани, а било насилствено налагано от тоталитарния режим по време на т.нар. "Възродителен процес".

            Главно мюфтийство уважава правото на избор и свобода на всеки български гражданин в рамките на законово установените норми, но дотолкова доколкото това не противоречи с други конституционни и законови права. Базирайки се на гореизложеното, Главно мюфтийство не може да разреши на своите служители – имами и на лица, които не са служители на Изповеданието, да погребват покойника по начин, който е забранен от ислямската религия.

            Тъй като законите на страната са осигурили алтернативни възможности за всеки свой гражданин, желаещите да погребват своите близки по начин извън традиционно установения за съответното изповедание са в правото си да извършат това в съответствие с гражданския ритуал, без участието на свещенослужител-имам.    

            Главно мюфтийство апелира към представителите на средствата за масова информация да проверяват коректността и истиността на информацията с оглед предотвратяване на предаването на недостоверна информация.