Не е възможна вярата в Аллах без вярата в Неговия Пратеник

Всевишният Аллах повелява: „Които не вярват в Аллах и в Неговите пратеници, и ис­кат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: “Вярваме в едни и не вярваме в други”, и искат да поемат среден път, тези са истинските неверници. И приготвихме за неверниците унизително мъчение.” (ен-Ниса, 4: 150-151)

А в един хадис Расулюллах (с.а.с.) е повелил: „Който не вярва в мен, не е повярвал в Аллах…“ (Ахмед б. Ханбел)

Основните принципи на религията са „тевхид”, тоест вяра­та в единството на Аллах; „нубуввет” - вярата в Неговите пра­теници и „меад” – вярата в съдния ден. Вярата в пратениците в същото време е една неразделима част от ислямската религи­озна система.

Ако не повярваме в любимият ни Пратеник (с.а.с.), който е разяснил Свещения Коран, ние не може да бъдем истински мю­сюлмани и да живеем изцяло ислямската религия. Защото този, който е повярвал в Пейгамбера е повярвал и в Аллах, а този, който го е отхвърлил е отхвърлил и Аллах. Вярата в Пратеника се изразява в това да се повярва и приеме всичко, което е доне­съл от Неговият Господар. Затова вярата в единството на Аллах не е приета и достатъчна, без вярата в Неговите Пратеници.

При изговарянето на първото условие от имана – „келиме-и тевхид” или „келиме-и шехадет”, веднага след вярата в Аллах споменаваме и вярата в Неговият Пратеник (с.а.с.). Приемаме, че вярата в Аллах и вярата в Неговия Пратеник са неразделими, и че не е достатъчно да се повярва в Аллах, ако не се вярва в Неговия Пратеник. Това е така, защото в Свещения Коран Все­могъщият ни заповяда: „Кланяйте намаз!”, а ние не знаехме как да кланяме… После, взимайки за пример Неговия Прате­ник, научихме как да се кланяме. Аллах ни заповяда да спазва­ме оруч, но ние не знаехме как, но научихме това от примера на Неговия Пейгамбер.

Пратеникът на Аллах е повелил: “Който ми се подчини, той се е подчинил и на Аллах, а който ми се противи, той се противява и на Аллах...” (Бухари) Също така е казал: „Който от сърце повярва и засвидетелства, че няма друг Бог, освен Аллах, и че Мухаммед е Негов пратеник, Аллах забранява огъня (джехеннема) за него.” (Бухари) Затова без да се повярва кате­горично в Аллах, в Неговия Пратеник и в това, което е донесъл, не може да се стане вярващ. А хадисите, в които се споменава, че този, който каже „Ля иляхе иляллах – Няма друг Бог, освен Аллах”, ще влезе в дженнета, се приемат като цялостно приема­не на исляма и постоянството в него, а не буквално. Защото още от началото на ислямската религия до наши дни, мюсюлманите са единодушни, че приемането и потвърждаването на Мухам­мед (с.а.с.) като Пратеник на Аллах е най-важната и непроме­нима основа на вярата.

Любимият ни Пратеник е учител в училището на милост­та... Той е извор на милосърдие за хората, той е светлината на мъдростта и пътеводителят към истината. Ние видяхме и нау­чихме от него най-добрите качества на човечеството като обич, състрадание, лоялност, истина, справедливост, правосъдие, на­деждност, скромност, смелост; и това да бъдем раби на Аллах и да не служим на други, освен Него.

Вярата в Пейгамбера трябва да бъде потвърдена както с думи, така и с действия и поведения. Тя не се състои просто от поставяне на ръцете върху сърцето, когато се изговаря името му, а в това да го обичаме повече от всичко, да изпълняваме заповедите на Аллах, които той донесъл и да правим салеват, когато се споменава името му. Когато един човек последва Пра­теника, това означава, че е последвал правия път, от който Ал­лах е доволен.

Затова който иска да стане добър мюсюлманин, нека следва неговото напътствие. Който иска да бъде от обичаните раби на Ал­лах, нека следва неговия път. Защото нашият Господар е събрал в него всички добри качества, които иска да вижда в рабите Си.

„Който приеме Аллах за Госпо­дар, ислямът за религия и Мухаммед (с.а.с.) за раб и пратеник на Аллах, той е вкусил сладостта на вярата.” (Ахмед б. Хан­бел)