Часът на трясъка

(Тефсир на сура ел-Кариа)

بسم الله الرحمن الرحيم

﴿الْقَارِعَةُ1مَا الْقَارِعَةُ2وَمَا أَدْرَاكَ مَا الْقَارِعَةُ3يَوْمَ يَكُونُ النَّاسُ كَالْفَرَاشِ الْمَبْثُوثِ4وَتَكُونُ الْجِبَالُ كَالْعِهْنِ الْمَنْفُوشِ5فَأَمَّا مَنْ ثَقُلَتْ مَوَازِينُهُ6فَهُوَ فِي عِيشَةٍ رَاضِيَةٍ7وَأَمَّا مَنْ خَفَّتْ مَوَازِينُهُ8فَأُمُّهُ هَاوِيَةٌ9وَمَا أَدْرَاكَ مَا هِيَهْ10نَارٌ حَامِيَةٌ11﴾ .

Часът на трясъка! Що е часът на трясъка! И какво ще те е известило що е Часът на трясъка! Ще настъпи той в деня, когато хората ще бъдат като пръснали се скакалци, а планините ще бъдат като раздиплена червена вълна.

Колкото до онзи, чиито дела на везните натежат, то той ще е в живот на задоволство. А колкото до онзи, чиито дела на везните се окажат леки, то майка ще му бъде бездната. И какво ще те е известило що е тя! Горещ огън!

Сура ел-Кариа разглежда един от най-важните аспекти на вярата – съживяването след смъртта и търсенето на сметка за извършеното в земния живот. Като такава тази сура е низпослана в мекканския период и представлява един от устоите, на които по-късно стъпват мединските сури, свързани с практическото приложение на исляма. Доказателство за значимостта на темата – предмет на тази сура, е и фактът, че в Свещения Коран религията е наречена „диин“, означаващо равносметка, като една от основните разлики между вярващите и неверниците, споменати в Свещения Коран, е вярата в съживяването и равносметката след смъртта.

Съживяването след смъртта като събитие присъства в Свещения Коран с различни имена, като ел-Хакка (Неминуемото), ет-Тамма (Тотално обгръщащото), ел-Уакиа (Сбъдващото се), ас-Сахха (Оглушителния писък), ел-Кияма (Ставането от гробовете), от които като цяло човек остава с идеята за неизбежността и страховитостта на този момент. Едно от тези имена на мига на повторното съживяване е ел-Кариа. От гледна точка на арабския език думата „ел-кариа“ буквално означава „тряскащата“ и представлява епитет на скрито съществително, което може да бъде думата „ел-хадисе“ (събитие) или „ес-саат“ (час). Това име генерира образност и сетивна представа, която по неповторим начин допринася за проникването на идеята, залегнала в него, до дълбините на човешкото сърце.

Първите три айета на сурата, гласящи: „Часът на трясъка! Що е Часът на трясъка! И какво ще те е известило що е Часът на трясъка!“, представляват кулминация на изказа, пред която човешката мисъл остава безпомощна и съзнанието се изправя пред събитие, което разтърсва спокойствието на ума из основи. Началото на сурата, с „гръм“ и „трясък“, ни въвежда в момента, когато хората вече ще са излезли от гробовете и обезумели от страх и ужас, подобно на пръснал се рояк скакалци, ще се блъскат едни в други и всеки ще бяга от онези, на които е длъжник. От друга страна, планините са изобразени, носейки се в пространството като раздиплена червена вълна, вече променили цвета си и загубили тежестта си, с което още повече се набляга на критичността на момента.

Финалът на сурата, представен на фона на предишните айети, ни запознава с мига на равносметката като най-важен момент в човешкото битие, когато делата на всеки ще бъдат мерени на Везните на справедливостта. Човешките дела са сетивно онагледени, присъждайки им се тежест, изразяваща се в праведността им. Същевременно приемливостта на праведните дела и признаването им, както се разбира от хадис на Пратеника на Аллах (алейхисселям), в който се казва: „Делата се приемат единствено според намеренията“, зависи от това дали човек със съответното дело е възнамерил задоволството на Аллах, или е имал някаква друга цел. В айета е спомената тежестта, а не многобройността на делата, което ни навежда на мисълта, че човек не трябва да преследва някакъв количествен норматив, а просто винаги да се стреми да върши онова, което е най-близко до задоволството на Създателя, по възможно най-добрия начин.

На този финал на сурата наградата на победителя в играта „Земен живот“, на вършилия праведни дела, целейки обичта и задоволството на Аллах, е представена като „Живот на задоволството“, живот на вечното щастие, постигнато с подчинение на Аллах, а не на мигновеното удоволствие, костващо опълчване срещу Него. На финалната сцена на сурата, на фона на ужаса, страха и катаклизмите, е изведен също и загубилият в играта „Земен живот“ – онзи, който е злоупотребил с безбройните блага, дарени му от Аллах, обръщайки Му гръб и задоволявайки желанията на душата си извън границите, поставени от Него. „Наградата“ му е представена като „Бездна“ – бездна, каквато човек не е виждал и не си е представял, бездна от истински огън, много по-горещ от земния.

Сурата представлява една шокова терапия, която връща към живот всеки, който иска да оживее за Истината.

Сефер Хасанов Преподавател във ВИИ

Списание МЮСЮЛМАНИ