СЪДНИЯT ДЕН

От Адем (а.с.) до Мухаммед (с.а.с.) всички пейгамбери са известили посланието: „Ля иляхе илляллах“. Освен това всеки един от тях е предупредил общността си за съдния ден. Деня, в който всички хора, които са живели от Адем (а.с.) до последния човек, ще бъдат изправени пред Всемогъщия Аллах за равносметка. Вярата в съдния ден е и от основите на имана, без която основа човек не е мюсюлманин. В Корана Аллах назовава този ден с различни имена като: деня на равносметката, часа, големия ден, деня на срещата и т.н. Всемилостивия Аллах на много места говори за този ден, за неговите признаци и за ужаса в този ден.

В Коран-и Керим Аллах (с.т.) казва: ,,Хората те питат за часа. Кажи: ,,Единствено Аллах знае за него“. И откъде ще знаеш ти? Часът може да е скоро“ (ел-Ахзаб, 33: 63).

Това е един от айетите, в който Аллах Теаля ни предупреждава, че само Той знае кога ще настъпи сетният час на земята. По времето на Мухаммед (с.а.с.) темата за съдния ден е била също толкова обсъждана, както и до наши дни. Той (с.а.с.) ни съобщава за признаците на къямета, като ги разделя на малки и големи признаци. Някои от малките признаци са:

„Знанието ще изчезне и ще се появи невежие“ (Бухари, Муслим).

„Употребата на алкохол ще бъде широко разпространена“ (Бухари, Муслим).

,,Убийствата ще зачестят“ (Бухари, Муслим).

Големите признаци на къямета са: появата на имам Мехди, Деджал, слизането на Иса (а.с.), нашествието на племената Йеджудж и Меджудж, разрушаването на Кябе, появата на Духан (дим), изчезването на Корана и възнасянето му на небето, изгревът на слънцето от запад, Даббет-ул-арз (животното, което ще излезе от земята), изригването на огромен огън, който ще подкара хората към Махшер (сборното място).

Тези признаци са последователно свързани като зърната на огърлица, скъса ли се веднъж – и те се изнизват неусетно. Когато един от тях се появи, веднага другият го следва. След като се появят всички тези десет признака, ще настъпи къяметът по повелята на Аллах. Мухаммед (с.а.с.) казва:„Знаменията ще последват едно след друго, така както се следват едно след друго мънистата в огърлица“ (ет-Таберани).

В деня на равносметката съдникът ще бъде най-справедливият, не ще пропуска нищо и е сведущ за делата на рабите, а именно Всемогъщия и Вечносмиляващ се Аллах. В този ден всеки ще е ангажиран със собственото си дело и няма да има застъпничество, освен с позволението на Аллах.

В този ден ,,Лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния, и ще изгуби надежда всеки, който е носил гнет“ (Та-ха, 20: 111).

Тези, които не взимат под внимание знаменията на Аллах и отвръщат лице от Корана, подиграват се с вярващите и ги взимат на присмех, ще бъдат от губещите в съдния ден. За тях Аллах (с.т.) казва: ,,А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в деня на къямета. Ще рече: ,,Господарю, защо ме подкара сляп, а бях зрящ?“ Ще рече: ,,Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така днес и ти ще бъдеш забравен“ (Та-ха, 20: 124–126).

След като четем тези айети, какво ни е, та не пристъпваме към четене на Корана и не размишляваме над него? Да видим какво иска нашият Създател от нас и какви напътствия ни дава, за да се спасим от ужаса на този свъсен ден – деня на равносметката.

Когато застанем пред Аллах за равносметка, всеки от нас ще получи пред себе си книга с делата, които е извършил, докато е бил жив. Дела, за които ще бъде питан и отговорен. Затова всеки от нас трябва много добре да внимава какви дела извършва на тази дуня. Трябва да се стараем да вършим дела, с които да спечелим задоволството на Аллах. Да страним от това да нарушаваме Неговите заповеди. Да пазим езиците си от гъйбет, подиграване с хората, взимане на „кул хаккъ“. Защото не трябва да забравяме, че книгата с делата, която ще ни се предостави в съдния ден, ще си я четем ние и ще носим отговорност за тези дела. В сура ел-Исра Аллах казва: ,,И привързахме делата на всеки човек за шията му. И в къяметския ден ще му извадим книга, която той ще намери разтворена: ,,Чети своята книга! Достатъчен си днес да направиш равносметка за себе си“ (ел-Исра, 17: 13–14). 

За съжаление, хората често слагат обичта към земното, към близките и приятелите пред обичта към Аллах. Забравяме, че ако Аллах иска добро за нас, няма кой да спре това добро да ни се случи, а ако Аллах иска някаква беда да ни споходи, няма кой освен Аллах да ни спаси. Дали тези, на които най-много угаждаме и се борим за тяхното задоволство, освен Аллах, ще ни бъдат от полза в съдния ден? Надали… В Коран-и Керим Аллах (с.т.) казва: ,,В деня, когато мъжът избяга от брат си и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си – всеки от тях в този ден ще е зает с дело, което ще го поглъща“ (ет-Теквир, 81: 34–37).

Рейхан Караалиев Ваиз към РМ – Плевен

Списание МЮСЮЛМАНИ