НАХЧЪВАН

Aзербайджанският град, обявен за столица на ислямската култура през 2018 г.

Д-р Наргиз Гурбанова е назначена за извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България на 12 януари 2016г. Преди назначението си, посланик Н. Гурбанова заемаше длъжността Директор на дирекция „Икономическо сътрудничество и развитие” на Министерство на външните работи на Република Азербайджан и отговаряше за насърчаване на икономическия дневен ред на Азербайджан в чужбина, за партньорство с глобални и регионални икономически организации, за сътрудничество с Европейския съюз, както и за укрепване на двустранните икономически връзки и регионалното икономическо сътрудничество.

Д-р Н. Гурбанова се присъедини към Министерство на външните работи през 2001 г. През 2004-2007 г. работи в Посолството на Република Азербайджан и в Република Австрия, а през 2010-2013 г. – в Посолството на Република Азербайджан в Съединените американски щати.

Посланик Н. Гурбанова е наградена с юбилеен медал „90-годишнината на органите на дипломатическата служба на Република Азербайджан“. Тя притежава докторска степен по философия от Виенския университет, Австрия.

Интервю с посланика на Република Азербайджан в Република България Н. Пр. Наргиз Гурбанова

Ваше Превъзходителство, известно е, че миналата година в Азербайджан бе отбелязана Годината на ислямската солидарност. Във връзка с това се проведоха много събития и бяха организирани различни дейности. Какъв е резултатът от старанията, които положи азербайджанската държава в тази посока?

Знаете, че в Азербайджан мнозинството от населението са мюсюлмани и този религиозен модел достойно мина през проверката на времето. Причината за това е, че азербайджанският народ винаги успява да съхрани и да запази красотата и чистотата на исляма. В Азербайджан съществува най-хубавият модел на съхраняване на привързаността към ислямските ценности, към непорочността на религията. Въпреки че в една правовасветска държава, каквато е Азербайджан, отношенията държава–религия са здраво свързани и служат за укрепване на държавността ни. Отличавайки се от повечето мюсюлмански държави, в Азербайджан нашата религия обединява народа ни, прави го солидарен, служи за укрепване и подобряване на държавата. А азербайджанският народ със своите национални и морални ценности, формирани въз основа на ислямските ценности, смята себе си за неразделна част от ислямския свят. Азербайджан придава особено значение на укрепването на солидарността и сътрудничеството между мюсюлманските държави като една от приоритетните насоки на държавната си политика. Като обяви 2017 година за Година на ислямската солидарност, стана домакин на IV игри на ислямската солидарност и проведе международна конференция на тема „2017 – година на ислямската солидарност: междурелигиозен и междукултурен диалог“, Азербайджан демонстрира на целия свят, че ислямът е религия на мира и културата в духа на единството.

С обявяването на Годината на ислямската солидарност Вашата държава показа какво голямо значение придава на сътрудничеството с ислямския свят. Бихме искали да разберем дали на срещите, на които Азербайджан бе домакин, бяха представени и българските мюсюлмани?

Разбира се, братята ни мюсюлмани от България винаги са били обект на вниманието ни и ни радва фактът, че те представят страната Ви на високо ниво на срещите, на които сме домакини. Международната конференция, за която стана дума по-горе, бе проведена в Баку на 21 декември м.г. с участието на президента на Република Азербайджан господин Илхам Алиев. На тази конференция Вашата страна беше представена от Мустафа Хаджи, главен мюфтия на Република България, и Джелал Фаик, главен секретар на Главно мюфтийство. Радва и фактът, че главният мюфтия изрази високата си оценка за ислямските и мултикултурални ценности, за съвместния живот на религиозните общности в нашата страна, както и за привързаността на азербайджанския народ към исляма и толерантността му към другите религии.

Президентът Илхам Алиев при посещението си в Кябе

След като през 2009 г. Баку беше столица на ислямската култура, сега още един азербайджански град има тази чест. С кои свои особености Нахчъван спечели възможността да бъде избран за столица на ислямската култура?

Известно е, че за да получиш статус на столица на ислямската култура, трябва да отговаряш на определени условия. Градът, претендиращ за получаване на този статус, трябва да има богата история, да има специален принос за развитието на науката, изкуството и литературата на регионално и национално ниво, да заема място както в ислямската, така и в цялата световна култура.

От гледна точка на опазване и съхранение на националните ценности Нахчъван паралелно с ислямската култура е преживял период на възраждане. Малък по територия, голям по духовното си значение, Нахчъван исторически е един от най-древните културни центрове в Близкия изток. Тук хората живеят от древни времена. Формирането на нахчъванската градска култура преди пет хиляди години се счита за най-важния показател за развитието на цивилизацията на тази древна азербайджанска земя. Нахчъван дава важен принос и в историята на нашата национална държавност. Хиляди години азербайджанските тюрки живеят тук и полагат основите на традициите на голяма държавност.

След приемането на ислямската религия интелектуалците от Нахчъван обогатяват нашата история и култура с традициите на ислямската архитектура, с ценни образци на тюркско-ислямската култура. Творчеството на архитект Аджеми Нахчъвани, който живее и твори през XII век, полага основа на нова школа в архитектурата не само в Азербайджан, но и в целия Близък изток, и в ислямската архитектура.

Но неразделната през всички периоди на историята древна част от Азербайджан Нахчъван е отделена от другите земи на Азербайджан, след като областта Зангезур е предадена на Армения в края на 1920 г., и по този начин се оказва в блокада. Въпреки забраните през съветския период в притежаващия богато културно наследство Нахчъван дълги години се запазват традициите на ислямската култура и днес тези ценности се предават на младите поколения.

Сред историческите паметници в Нахчъван са гробницата на пратеника Нух, представляващ историята на съживяването на човешкото общество, пещерата на Асхаб-ул-Кехф, за която се споменава в Свещения Коран, тайнствената пещера Дуздаг, незаменимите спомени от средновековната азербайджанска история – тюрбето на Юсуф Кусеироглу, домът на Нахчъванските ханове – Хански дворец, градската джамия „Джаме“ в Нахчъван и още много великолепни паметници. Поради красотата и великолепието му средновековните автори образно наричат Нахчъван „Накш-и джехан“ („Украшение на света“).

След 2005 г. в Нахчъванската автономна република на Азербайджан са регистрирани повече от 1200 исторически паметника от световно, национално и местно значение. Около 70 от тях са реставрирани със запазване на историческата им ценност.

Тюрбета на Мюмине Хатун и Гюлистан, монументалният комплекс в село Ханегях, паметникът „Кайсерийе“ в Ордубад, джамията „Джаме“, Източната баня, сградата на медресето-завийе, Ханският дворец, комплексът мавзолей „Карабаглар“, крепостта Алинджа, баня Йенгидже, комплексите „Имамзаде“ и летните охладители (бузханите) отново придобиват историческия си вид.

В това отношение искам да обърна внимание към две места – монументалния комплекс в село Ханегях и „Асхаб-ул-Кехф“. Едно от най-големите и влиятелни обекти, функциониращи на територия на Нахчъван през средните векове, монументалният комплекс в село Ханегях беше реставриран изцяло и отворен за посетители. В мавзолея на този комплекс е погребан Фазлуллах Наими, основателят на широко разпространеното в Азербайджан от XIV век религиозно течение хуруфизъм, а също така и учител на Имадеддин Несими. И днес посетители от много държави посещават този паметник като свято място и вярват, че то им носи духовна чистота и покой.

Религиозно-културният комплекс „Асхаб-ул-Кехф“, за което се споменава в Свещения Коран и което се намира близо до град Нахчъван, в продължение на стотици години оказва на хората духовна подкрепа и се превръща в тяхно убежище.

Днес в Нахчъванската автономна република действат 209 джамии. 72 от тях са новопостроени, 95 джамии и 23 пира (светилища) са реконструирани и възстановени. В момента в южната част на град Нахчъван, близо до историко-архитектурния музеен комплекс „Нахчъванкале“ и тюрбето на пратеника Нух, се строи голяма джамия. Състои се от зала за поклонение, две минарета с височина по 40 метра, две медресета – женско и мъжко, и библиотека в джамията с 15 купола. Храмът може да приеме 2000 богомолци.

Завийе медресе в Нахчъван

В България Азербайджан също е прочут със своята толерантна гледна точка и благотворителна мисия. Ярък пример за това е реставрацията на архитектурно-музейния резерват „Трапезица“ във Велико Търново, направена с подкрепата на Фондация „Гейдар Алиев“. Освен това ни е известно от международните резолюции, че азербайджанските земи са подложени на окупация. Как този факт влияе на съществуването на тези територии на историко-религиозните паметници, свързани с исляма?

В своята вътрешна политика азербайджанската държава на високо ниво провежда мероприятия в областта на опазването и защитата на всички паметници и образци на историческото наследство. За съжаление, не е възможно да провеждаме тези мероприятия на всички територии на страната ни. В резултат на окупацията от Армения на богатия с материално-културни паметници Карабахски регион всички музеи, джамии, паметници, разположени там и отнасящи се към ислямската култура, са разрушени. В списъка, съставен от Държавния комитет по работата с религиозните организации на Република Азербайджан, в окупирания от Армения регион Нагорни Карабах на Азербайджан и други територии са посочени 403 историко-религиозни паметника. 67 от тях са джамии, 144 са храмове, 192 са места за поклонения. Най-много на унищожаване и щети, извършени от арменците, бяха подложени ислямските религиозни паметници, джамиите, тюрбетата и други места за поклонение. Една от причините за разрушаването с особена жестокост на историческите паметници от ислямския период, които останаха на окупираните територии, е това, че върху тях имаше надписи с мюсюлманска епиграфия. Точно по тази причина от функциониращите официално на територията на Нагорни Карабах и прилежащите към него региони 67 мюсюлмански джамии (13 в Шуша, 5 в Агдам, 16 във Фузули, 12 в Зенгилан, 5 в Джебраил, 8 в Кубадлъ, 8 в Лачън) 63 са унищожени напълно, а 4 – частично, и са неизползваеми. Само под натиска на международните организации беше възможно да бъдат запазени стените на джамията „Джума“ в Агдам, джамиите „Ашагъ Гьовхерага“, „Юкаръ Гьовхерага“ и „Саатлъ“ в град Шуша. Още веднъж демонстрирайки своята нетърпимост и омраза към азербайджанците, държат в джамията „Джума“ в Агдам домашни животни, в това число и прасета.

Във връзка с изброеното Министерството на външните работи на Република Азербайджан подготви отчети „Унищожаване на историческо и културно наследство, отнасящо се към ислямската религия, разположено на окупираните от Армения територии на Република Азербайджан“ и „Разрушаване и обругаване на историческо и културно наследство на Азербайджан в резултат на продължаващата агресия на Република Армения срещу Република Азербайджан“ и ги представи, начело с ЮНЕСКО, в ООН, ОССЕ, Съвета на Европа, Организацията за ислямско сътрудничество, ИСЕСКО и други международни организации.

Тези културни образци не са само на азербайджанския народ, а на цялото човечество. От тази гледна точка защитата на останалите като спомен от многовековното историческо минало на нашия народ исторически и културни паметници е въпрос, който има международно значение. Това е агресия не само към Азербайджан или към ислямската култура, а към цялата култура на човечеството.

В края на интервюто ни кои моменти бихте искали да отбележите като важни за избирането на град Нахчъван за столица на ислямската култура през 2018 година?

Искам да изтъкна, че в Нахчъванския регион, който със своята древност и съвременност се отличава с традициите си на религиозна, национална и етническа толерантност и отговаря на правила и принципи, изисквани за столиците на ислямската култура, в Азербайджан се формира нов поглед – научен и културен подход към ислямската религия. Основната особеност на този подход е, че азербайджанският народ е един от редките модели на светска държавност в целия ислямски свят, както и един от носителите на най-високи толерантни ценности. В историята на Азербайджан нито в един период не е имало място за междурелигиозна конфронтация. В момента в Азербайджан представителите на всички други религии свободно изпълняват своите религиозни ритуали, като ходят в църква, в синагога. В Баку функционират както православна, така и католическа църква. Съществуващата национално - културна пъстрота, наред със създаването на възможности за духовно обогатяване, представлява държавата в международен мащаб като многонационална и многоконфесионална. Засилването на високотолерантната среда, установена в азербайджанското общество, има особено важно значение от гледна точка на развитие на независимата държавност. Вземайки предвид всичко това, президентът на Република Азербайджан господин Илхам Алиев неотдавна взе решение за отделяне на материална помощ в размер общо на 1 милион евро с цел да подкрепи съществуващите религиозни конфесии и да подобри тяхното материално положение, като на Управлението на кавказките мюсюлмани отделя 1 милион маната, на религиозната организация Бакинска и Азербайджанска епархия на Руската православна църква – 250 хиляди маната, на религиозната община на планинските евреи в град Баку – 250 хиляди маната, на Бакинската религиозна община на европейските евреи – 100 хиляди маната, на религиозната организация Апостолическа префектура на Католическата църква на Република Азербайджан – 100 хиляди маната, на религиозната община на албанско - удинските християни на Република Азербайджан – 100 хиляди маната. През последните години в страната успешно се провеждат международни събития, свързани както с нашата религиозна принадлежност, така и на тема междуцивилизационен диалог и толерантност. Примерът на Нахчъван, където се провеждат събитията, посветени на ислямската култура, ни дава възможност да направим още един принос в междукултурния диалог, опирайки се върху вечните идеали на нашата толерантна религия, в името на доброто бъдеще на днешното поколение.