Идентичните – без идентичност!

Идентичността характеризира самоопределянето на личността и отговора на въпроса: „Кой съм аз?“ Тук намира израз природният стремеж на човека за яснота и прецизност по отношение на себе си, за откриването на смисъл, цел и насока в живота.

Постигането на идентичност е усещането, че съществуваш, че си цялостен Аз, едновременно свързан и различен от другите. Откриваш своята индивидуалност – „Да бъда някой!“ Това поражда вяра в своята ценност, сила и власт да влияеш, да променяш себе си и другите, да постигнеш съгласие и напредък в живота.

Завоюването на своята оригиналност и уникалност не означава скъсване на връзките със своите биологични родители и средата, в която си израснал, а устремът към напредъка и присъединяването към етическата група, в която намираш истинския си Аз.

Такъв е случаят с нашите братя мюсюлмани в България, които се самоопределят като МИЛЛЕТ – останало им в наследство от османците. Тя говорят на турски, самоопределят се като турци или може да се каже, че са новите турци в съвременната ни история. Но защо е необходимо да се пришиеш към дадена етическа група в днешно време – време, в което технологиите излизат на преден план и критериите за пълноценна социална личност са знанията и образованието. Нека се опитаме да отговорим защо е този стремеж на етническата група, която е с най-силен прираст в България, да търси себе си в други етноси.

Когато дадена етическа група сериозно е изучила възможностите и алтернативите и е направила избора за собствените си ценности и цели, това води до чувството на задоволство от себе си, има определена и ясна цел и способност за вземане на решения.

Лицата с изградена идентичност са по-удовлетворени от живота си, имат по-добри взаимоотношения с околните, усещане за съществуване, смисъл и ясна определеност. Те са разработили свой собствен план за бъдещето и се стремят да бъдат част от едно общество, което е общоприето, а не отблъсквано, на което се гледа с окото на болен и ненужен. Това е една от основните причини хората от тази етническа група да се идентифицират като турци или да се стремят да бъдат признати като част от друга общоприета етническа група.

Определящият фактор е езикът. Ако говори на турски – той се турчее, ако говори на български – той се българее, и така с другите езици. Лошото е, че политиката на държавите, с изключение на няколко по света, не се стреми да спечели тези хора, да ги приобщи и да създаде от тях квалифицирани и можещи личности, а ги оставя и принуждава да живеят в гета и гледа на тях като на хора втора ръка. Още по-лошото е, че религиозните събратя се отричат от тези хора и не искат да допуснат те да са част от тяхната етическа група – незнайно защо! Докато в света се харчат милиарди за приобщаване на огромни маси население към религията и идентичността на „големите“, ние с лека ръка се отказваме от хората, които искат да преливат свежа кръв и са готови да преживеят вътрешния си катарзис в името на приобщаването към признат етнос.

Но не трябва да се забравя, че чрез идентичност, приета отвън, самоопределяне чрез другите и техните значими цели и ценности човек не разрешава „кризата“ на идентичността. Лицата в този статус са с абсолютно пасивна позиция. Поради вцепенеността си те имат по-авторитарни нагласи и самооценката им е по-неподатлива на промяна. Характерно е самоналагането на ограничения и потискането на собствената идентичност. При липсата на предрешена идентичност са възприели „план за живота“, определян от техните родители или други значими фактори. Тяхната самооценка е свързана с това как изпълняват задачите от поставения от авторитетни фигури план. Затова нашият призив трябва да е призивът на Пейгамбера: всички единни, независимо от езика, цвета на кожата или расата. Както е казал Джеляледдин Руми Мевляна: „Бъди такъв, какъвто изглеждаш, или изглеждай такъв, какъвто си!“

Джелал Фаик - Главенсекретарна ГМ

Списание МЮСЮЛМАНИ