Ислямът и човешките права 

Темата за правата на човека в исляма често се полемизира чрез идеологизиране на Корана и хадисите и използването им като аргумент и мотивация за прокарване на идеологии и тенденции, които нарушават автентичната цел на ислямската религия. Така например правата на жената са обект на нестихващи противоречия. В един социокултурен контекст жената мюсюлманка все още не се възприема като правоспособен водач на МПС, докато в друг контекст самите мюсюлмани с ирония говорят за този факт. В някои мюсюлмански общества жените все още са в ретроградна позиция, в други – те разкриват своите възможности като университетски преподаватели, парламентарни членове, бизнес дами и т.н.

Методологията, чрез която се четат религиозните текстове, има значителна роля за формирането на представите ни за позицията на исляма към човешките права. Дали ще четем Корана и хадисите от историята към съвремието, или от съвремието към историята – не е безразлично. Напротив, разликата е огромна и с опасни последици във всички измерения. Дълбокият семантичен смисъл трябва да изходи от историческата повърхност, където първоначалното, базовото значение е необходимо да бъде детерминирано, зачитайки различните типове контекст: културен, текстуален, тематичен. Това е така, тъй като най-високата ефективност на кораничното послание и неговото разбиране са реализирани именно на базата на неговия смисъл в контекста на низпославането му. Драматичната промяна от езичество къмислям, предизвикана от Корана в кратък времеви период, показва, че кораничното послание е било разбрано ефективно в културно-понятийната рамка на първото поколение мюсюлмани.

Ще си послужим тук с пример, който отново фокусира полемичния въпрос за жената в исляма. Ако проникнем чрез езика и историята на Корана в психологичната реалност, имаща отношение към жената преди, а отчасти и в епохата на низпославане, ще установим, че Коранът поема жената от гнета и диктатурата на абсолютна патриархална обществена традиция. Ислямът въвежда жената по изумителен начин от абсолютно незачитане и безличие към участие и уважение в обществото. Самият Коран представя аспекти от традицията на арабите езичници към жената през VII век: „В стремежа ви към благата на земния живот не принуждавайте слугините си да развратничат – те желаят целомъдрие! Но принудят ли слугиня, то и след принуждаването Аллах [за нея] е опрощаващ, милосърден“ (Нур, 24: 33; прев. Цв. Теофанов). От това положение на слугиня и обект, принуждаван да проституира за пари на господарите, Коранът променя положението на жената:

Мъжете трябва да се грижат за жените с благата, с които Аллах е предпочел едни пред други, и с притежанията, от които изразходват. Праведните жени са наистина благочестиви, пазят съкровено семейността, която Аллах е поверил да се пази. А онези, от чиято зложелателност се страхувате – съветвайте ги, после ги оставете сами в постелята, след това ги удряйте. Но вразумят ли се, не целете да им вредите. Аллах е всевишен, най-велик. (Ниса, 4: 34; прев. авторът).

Промяната в отношението към жената е революционно в своя исторически контекст. Широко разпространеното поведение в предислямската епоха към жената да бъде бита, угнетявана и принуждавана да върши дела, противни на нейната воля, е променено в грижа към нея и съвет при семейни неразбирателства. Тази промяна не може да бъде разбрана, ако текстът се чете от съвремието към историята. В такъв случай акцентът в нашето съзнание винаги ще бъде върху израза „удряйте ги“ и усещането за дискриминация ще трябва да бъде покривано посредством тълкувателни техники. Но ако четем текста от историята към съвремието, удивителното ще бъде в грижата и съвета към жената, а „удрянето“, така поставено на последно място, ще отразява и напомня за тази историческа промяна в психиката и поведението на патриархалния патос.

Самият факт, че Коранът успява да възбуди дебат по темата за уважението към жената през VII век, е епохално събитие. Аллах разкрива, че жените в предислямската традиция са били обект на сарказъм, когато стане дума за притежание. Мъжете езичници давали на жените дял единствено от мъртвороденото добиче: „И рекоха: ‘Това, което е в коремите на тези добичета, е само за мъжете ни и под възбрана за жените ни. А щом е мъртвородено, в него те са съучастници’. Ще им въздаде Той за тяхното предписание. Той е всемъдър, всезнаещ“ (Енам, 6: 139; прев. Цв. Теофанов). В контекста на тази култура, в която жените са безправни, принуждавани да привличат клиенти срещу заплащане и получаващи дял от мършата, Коранът задава нова тенденция – грижи към жената, дял в имотите и благата, а когато трябва да се промени поведението в по-добра и благоприятна посока, новото напътствие, което Аллах поставя на първо място, е съветът и хубавото поучение, а не традиционно приетата практика на езичниците преди исляма на грубо и жестоко отношение към жените.

Пратеникът Мухаммед, мир нему, също е критикувал традицията да се третират жените като роби и да се бият: „Стремят се някои сред вас да бият съпругите си, сякаш бият роби, а през нощта вероятно ще споделят постелята си с тях“ (Бухари, номер на хадиса: 4942; прев. авторът). В друг хадис се повелява: „Никой да не бие съпругата си, сякаш бие роб, а през нощта [желае да] я обладава“ (Бухари, номер на хадиса: 5204; прев. авторът). Текстовете, от една страна, ясно разкриват историческатадействителност и традиция, в която жените са били третирани като роби, от друга страна, потвърждават зададената от Корана нова тенденция на добро поведение към нежния пол.

Прочитът през психологично-историческата реалност към съвремието разкрива, че Коранът всъщност установява правата на жените, извеждайки ги от състоянието на безправие, наложено в контекста на полова дискриминация и мъжка доминация.

Д-р Ариф Абдуллах

Списание МЮСЮЛМАНИ