ИсторическатаджамиявградХисаря

Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, северно от областния град Пловдив и южно от град Карлово. Хисаря има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Термите на Диоклецианопол, едно от старите имена на град Хисаря по време на римския период, са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода.

Според историческите извори през 1364 г. Пловдив и регионът му са влезли под османска власт. По-късно султан Мурад II с един специален ферман дава като тимар град Хисаря и околностите му на Шихабеддин паша, който бил османски военачалник и бейлербей на Румелия. След внезапната смърт на Шихабеддин паша през 1455 г. населеното място не се развило. Близо три столетия селището и неговата околност пустеят обезлюдени и изоставени. Върху развалините израства вековна гора.

Намерените турски надписи и монети в Хисаря показват, че едва към края на XVII и началото на XVIII век около западната крепостна стена било основано малко турско селище с име Хисар – турското име на града, запазено и до днес. Буквалният превод на Хисар е крепост. Назован е така поради това, че градът е бил заобиколен от крепостни стени още от римско време, които съществуват и до ден днешен. Село Хисар е израснало върху разрушените антични и средновековни сгради.

В гр. Хисаря е запазена една прекрасна джамия. Предполагаемата дата на строежа й е 1464 година. Джамията е известна като „Хаджи Мурад джамия“, но в някои източници е назована и „Хаджи Мехмед джамия“. Какъв е бил оригиналният архитектурен облик на джамията, а така също и на селото, трудно може да се каже и да се възстанови, понеже по време на Руско-турската война, както на много места, то е било опожарено, разрушено до основи и разграбено, и то не само джамията, а и селото. Покрити от нови строежи, останките на селището и джамията от османско време са недостъпни за проучване, за съжаление. Малко по-късно джамията е възстановена.

Сегашният й вид представлява обикновена сграда с четирискатен покрив. Джамията е с ширина 6 м, дължина 12 м и височина 3,20 метра. Стените на храма са с дебелина около половин метър, градени са с камъни, т.е. каменен зид.

Специално внимание трябва да се обърне на минарето, което е оцеляло през годините и съществува в оригинал, откакто е построена джамията – още от османско време. То е високо 22 м, има шерефе и кюлях.Обиколката на шерефето е около 8 метра. Минарето завършва с кюлях, който е ознаменуван с традиционния алем. Специфичното на минарето е в строежа и архитектурата му, както и в украсата около и под шерефето. Минарето е изградено с червени тухли, които са полукръгли от външната страна, а под и около шерефето е украсено със сталактити, което я прави специална и уникална по своята същност. Един майсторлък, заслужаващ похвала и внимание.

Джамията има около половин декар дворно място. До 2002 г. не е функционирала редовно като джамия. Но от 2002 г. тя е редовно действаща благодарение на Районно мюфтийство – Пловдив, и имама Юмер Бекир, който се е преселил в града от Кърджалийско. Той редовно отваря джамията за ибадет и посещения и я поддържа. Джамията в повечето случаи се посещава от мюсюлманите, почиващи в града, които също допринасят за поддържането й с даренията, които правят. Джамията в град Хисаря е отворена целогодишно както за местните и за почиващите тук през летния период мюсюлмани, така и за туристи. Юмер ходжа винаги ги посреща с усмивка и е готов да обърне внимание на всеки посетител!

Кемал Рашид - Имам в гр. Карлово, Докторант по история

Списание МЮСЮЛМАНИ