Аскетът на Курейш: ЕБУ БЕКИР ИБН АБДУРРАХМАН ИБН ХАРИС

Ебу Бекир ибн Абдуррахман е от табиун и е третият сред седемте ислямски правоведи (фукаха-и себа), които имали правото да издават фетва – религиозно постановление, в Медина. Прочут захид (аскет) от племето Курейш и един от известните учени на племето Махзум. Баща му Абдуррахман ибн Харис ел-Махзуми също бил сред прочутите представители на табиун, които имали възможността да се срещнат със сахабиите на Мухаммед (с.а.с.) и да се възползват от тяхната наука. Майка му, Сара бинт Хишам, също била от племето Махзум. Ебу Бекир се родил по време на управлението на Омер ибн Хаттаб (р.а.) и когато се случила битката „Джемел“, все още бил непълнолетен.

Още в ранните години на детството му го сполетяла слепота, но въпреки това, устремен и силно амбициран да се сдобие с наука, той продължил да посещава лекциите на редица учени от най-видните и авторитетни сахабии като: Аммар ибн Ясир, Айше бинт Ебу Бекир, Умму Селеме, Ебу Рафи, Абдуррахман ибн Мути, Ебу Хурейра и Ебу Месуд ел-Енсари. От последния е предал хадиса на Пратеника на Аллах (с.а.с.), който гласи: „Забранена е печалбата от (продажба на) куче, зестрата на блудницата и подаръка на гадателя“. Това негово предание се разказва от Бухари в книгата му „Сахих“, която се приема за най-достоверната сред хадисните сборници.

Изучавайки основните религиозни науки от шейховете си, по-късно Ебу Бекир ибн Абдуррахман се специализира в науката хадис. Отдава се напълно на тази наука и става един от най-известните учени в Медина, наизустили най-много хадиси от сюннета на Пейгамбера (с.а.с.). Неговата привързаност към Корана и сюннета го превърнала в един от седемте факихи, към които хората се обръщали при търсенето на дадено шериатско постановление. Не след дълго той става един от прочутите учени на своето време, при когото започват да идват ученици от различни места на ислямския свят.

В този кратък земен живот, отдаден на науката, вярата и искреността, Ебу Бекир ибн Абдуррахман възпитал десетки ученици, които го посещавали в Медина и се възползвали от неговите знания. Сред неговите възпитаници са и учени – имами, които заели значимо място в ислямската история, като: двамата му сина Абдуллах и Абдулмелик, Муджахид, Шаби, Амр ибн Динар, Зухри, Икриме и още много други известни учени. Сред тях е и „петият праведен халиф“ Омер ибн Абдулазиз, който предава от него редица хадиси.

Науката не е единственото нещо, с което се прочува Ебу Бекир ибн Абдуррахман. Той е известен с имана си, страхопочитанието (таква) и въздържането му от земния живот (зухд) били толкова ярки, че хората започнали да го наричат с прякора „аскетът на Курейш“ (захид-ул-курейш). Постоянно изпълнявал нафиле намаз. Дотолкова, че веднъж бил болен и имал силни болки в ръката си, затова помолил съпругата си да сложи пред него съд с вода и при отиване на седжде поставял болната си ръка в него, за да облекчи болките си.

Постоянствал и по отношение на нафиле оруч и бил посочван като пример за това. Един ден синът му забелязал, че не говее, и го запитал за причината. Ебу Бекир ибн Абдуррахман отговорил: „Станах джунуб (нечисто състояние) и не успях да се изкъпя, а Ебу Хурейра (р.а.) ме посъветва да не спазвам оруч в този ден“. Поради това, че възникнало разногласие по този въпрос, изпратили хора да попитат Айше (р.анха), а тя отговорила, че понякога Пратеника на Аллах (с.а.с.) се събуждал след имсак (началото на времето за оруч) и говеел, впоследствие разбирал, че е джунуб, след което се изкъпвал и продължавал с говеенето си.

Този виден учен и аскет на времето си посреща горчивата истина (смъртта), която Аллах е предписал на всяка жива душа в този преходен свят, през 94-та година по хиджри. Тя била наречена „годината на факихите“ – поради това, че през тази година починали редица от известните ислямски учени. Разказва се, че в деня, в който Ебу Бекир ибн Абдуррахман починал, мюеззинът прочел езана за икинди намаз. Той станал, взел абдест и тръгнал към Месджид-и Небеви, където бил имам, изпълнил с хората намаза, след което отишъл при своите ученици и приятели, на които рекъл: „Кълна се в Аллах, че днес не съм извършил нито едно лошо дело“, и повторил това няколко пъти. След това се върнал у дома, поискал да се изкъпе, но преди да влезе в хамама, паднал на земята. Синовете му го вдигнали и го отнесли до постелите му, но малко преди да се чете езанът за акшам намаз, от Месджид-и Небеви се чул гласът на мюеззина, който обявил, че Ебу Бекир ибн Абдуррахман е починал.

Молим се на Аллах Теаля да го награди с най-високите степени на дженнет-ул- фирдевс!

Мухаммед Камбер - Имам, Член на ВМС

Списание МЮСЮЛМАНИ

Снимка: http://www.siyervakfi.org/