Мястото на ислямската култура в световната цивилизация

Цивилизациите не са затворени, а са в непрекъснато съприкосновение. Поначало държавите, принадлежащи към различни цивилизации, установяват помежду си икономически отношения, т.е. търгуват помежду си, като обменят стоки, техника и т.н. Паралелно с това между тях се установяват и се развиват политически отношения. Културните отношения не могат да останат настрани от тези процеси. Чрез културния обмен националните култури, различните цивилизации взаимно се обогатяват.

Подобни процеси се развиват и в резултат на съприкосновението на ислямската цивилизация с нейните съседи от Изтока и Запада.

Още при своето формиране ислямската култура заимства редица ценности от индийската, китайската и византийската. След като се консолидира като самобитна култура, започва съответно да влияе върху съседните култури. Ислямската цивилизация прониква в Европа главно по два пътя:

а) в началото на VII в. арабите проникват в Испания, където остават до 1031 г. Тук именно се формира един синтез от смесването на източната култура със западната. Затова тя служи като мост между двете най-големи цивилизации – ислямската и християнската;

б) по-късно, а именно през XIV в., османците проникват в Източна Европа и по-специално – на Балканския полуостров. Вследствие на това се установява ново съприкосновение между споменатите две цивилизации. В балканската култура, която по своята същност е западна, също присъстват елементи от източната ислямска култура. Влиянието върху нея не се ограничава само до битовата сфера. Духовните култури също се проникват взаимно.

Научно-културният обмен между ислямския Изток и Запада започва главно с преводната литература на „бейт-ул-хикме“ (Домът на мъдростта). Известна е ролята на преводната естествено-научна и философска литература от древногръцки на арабски при възникването на ислямската философия. Историята свидетелства и за един обратен процес по-късно.

Първите сведения за ислямската наука и култура Европа получава чрез своите посланици и хора, които посещават светите места. Те стават свидетели на запазената древногръцка култура, но и на редица новооткрития в ислямския свят. Западът се уверява, че т.нар. „варвари“ са успели да обогатят древната наука и култура и са създали високо развита самобитна цивилизация. Затова започват да проявяват подчертан интерес към нея. Още през X и XI век в Италия и Испания започват да превеждат някои трудове както на древногръцки, така и на ислямски автори. Един от известните преводачи е Константин (умира през 1087 г.). Той превежда Хипократ и някои арабски автори, между които е ел-Меджуси и по-специално неговият труд по медицина.

През XII век в Испания преводаческата дейност се разширява. Поначало Барселона се оформя като център на преводната литература. Но впоследствие такъв център става Толедо. Тук се прославят преводачите Реймънд, Гундисалин и Джерардо, последният е превел над 70 съчинения. В Толедо през втората половина на XII в. започва втори етап на преводната литература. Превеждат се трудовете на Аристотел, Платон и други гръцки автори и коментарите на Фараби, Ибн Рушд и др. към тях. Но подчертан интерес се проявява към диалога между Рушд и Газали, към медицинската енциклопедия на Рази, „Канон“ на Ибн Сина (Авицена) и т.н. Още през XII век Робърт Кетонски превежда Коран-и Керим на латински език. Особено през XIII век интересът от научно-философската литература се премества към ислямско-религиозната.

Научните връзки, които се установяват чрез преводната литература, постепенно се разширяват. Най-голям интерес се проявява към систематизираните и новооткритите знания в областта на медицината. На Запад ислямската медицина се цени главно за това, че тя има редица собствени постижения.

Първият ислямски учен, който представлява авторитет за Запада, е Ебу Бекир Зекерия ер-Рази (841–925). Неговите трудове, посветени на морбилите, на вариолата, едрата шарка, са доста популярни. Едно от първите медицински съчинения, които стигнат до Запада, е „Кямил“ на Аббас ел-Меджуси. Но един от най-популярните медицински трудове била медицинската енциклопедия на ез-Зехрави. Особено нейният специален раздел, посветен на хирургията, през цялото Средновековие се считал за най-компетентното съчинение в Европа. Между тези трудове е необходимо да се спомене „Основните принципи на медицината“ от Ибн Рушд (1126–1198). Но настолна книга на средновековната медицинска наука както на Изток, така и на Запад била „Канон“ на Ибн Сина (980–1037), който от XVI в. нататък е отпечатан 30 пъти на Запад. Най-голямото достойнство на този труд е органическото съчетаване на постиженията на гръцката медицина с тези на ислямската. Затова този труд на Запад се разглежда като най-компетентния източник. В него са представени около 800 лекарствени средства. В тясна връзка с медицината се развива и съответно печели терен фармакологията.

Постиженията на ислямския свят в областта на математиката и астрономията служат като основа за развитието на математическата наука в Европа. Такива понятия като алгебра, алгоритъм, зенит, азимут и т.н. са заимствани от арабския език. Съвременната изчислителна система се създава в ислямския свят и се пренася в Европа. Арабската алгебра открива нов етап в развитието на европейската математическа наука. Трудовете на такива видни математици като Харезми, Фергани, Сабит и други са преведени и популяризирани сред европейската интелигенция. Немалка роля в развитието на астрономията играят постиженията на ислямските астрономи и астролози. Европейците проявяват голям интерес дори към най-ранните трудове в тази област. Така например трудът на астронома Ебу Масер (п. 886) „ел-Медхал-юл-кебир“, който има голям принос в астрономията, е преведен и е известен в Европа. Разбира се, най-голямо внимание привлича математикът ел-Кабиси, класикът на средновековната астрология. Тук не може да не споменем „Оптиката“ на Ибн-ул-Хейсем, в която се разглеждат физическите и математическите проблеми на оптиката. На Запад през средните векове доста популярен е видният астроном, философ Бируни (п.1048). Ислямската астрономия и астрология играят водеща роля на Запад до Коперник, с когото започва нов етап в космологията.

Редица постижения в областта на естествените науки също привличат вниманието на европейските учени. В тази област се изучават растителният и животинският свят на Близкия и Средния изток. Западът усвоява отглеждането на ловни птици и кучета, както и на орли, от ислямските учени.

Доц. Д-р Ибрахим Ялъмов – БИВШ РЕКТОР НА ВИИ

Списание МЮСЮЛМАНИ