Основни норми на Корана в отношението към друговереца

Разтворим ли страниците на Свещения Коран, още от първите му думи усещаме полъха на милостта, вплетена в ключовия израз: „Бисмилляхиррахманиррахим“, означаващ: „Чета с името на Безкрайно милостивия и Вечно смиляващия се“. Споменаването и проумяването на милостта на Създателя не е акт, свързан само с четенето на Корана и останалите религиозни задължения, а е изключително важна частот всяко начинание. Това ясно се разбира от думите на Пратеника Мухаммед (с.а.с.): „Всяко важно дело, което не започва с „бисмилляхиррахманиррахим“, е не завършено“. Тайната в необходимостта от употребата на тези две имена: ер-Рахман (Безкрайно милостивия) и ер-Рахим (Вечно смиляващия се), е желанието на Създателя всички деяния на Неговите вярващи раби да отразяват безграничната Му милост. С цел да утвърди това качество Всевишния Аллах е казал: „Не те изпратихме освен като милост за световете“ (ел-Енбия, 21: 107). И тук става въпрос за милост, която не се ограничава само в отношението към хората, а се изразява към всички останали същества.

Друг преобладаващ тон на хоризонта на исляма в отношението към другите е добротворството, без да се прави каквото и да било разграничение между пол, раса или религия, между човек или друго живо същество, тъй като целта е единствено спечелването на задоволството на Създателя. Тази истина на исляма е залегнала категорично в думите на Аллах, в които се казва: „Онзи, който извърши с тежест на прашинка добро, ще го види“ (ез-Зелзеле, 99: 7), като всеобхватността на това разбиране кристализира в следните думи на Пратеника Мухаммед (с.а.с.):„За добродеянието към всяко живо същество се полага възнаграждение“. В този смисъл е и разказаното от него, че една покварена жена спечелила задоволството на Създателя си поради това, че видяла изнемогващо от жажда куче и го напоила. И както търговецът, воден от желанието за печалба, се радва на клиентите без оглед на техния произход, така и вярващият се радва на всяка възможност за добро дело.

Наред с насърчаването на добротворството паралелно се осъжда злото във всичките му форми, без значение на неговия обект, като това ясно прозвучава в думите на Аллах: „Ионзи, който извърши с тежест на прашинка зло,ще го види“ (ез-Зелзеле, 99: 8).

Трети основен фактор, който регулира отношението на мюсюлманина към другите и е част от неговия духовен мир, е справедливостта. Относно наложителността на справедливостта в Свещения Коран се казва: „Наистина Аллах ви повелява да отдавате правата на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите съсс праведливост“ (ен-Ниса, 4: 58). И пак в същия смисъл в Корана се казва: „Ей, вие, които сте повярвали, бъдете изпълнителни пред Аллах и свидетели на справедливостта! И да не ви накара омразата към някои хора да бъдете несправедливи! Бъдете справедливи, това е по-подходящов пазенето от гнева на Аллах! Пазете се от гнева на Аллах! Наистина Аллах е сведущ относно онова, което вършите“ (ел-Маиде, 5: 8). И точно поради това чувство за справедливост едно от нещата, от които истински вярващият най-много се страхува, е проклятието на онеправдания, независимо от неговата религия и убеждения, тъй катоПейгамбера (с.а.с.) е известил, че „няма перде между Аллах и проклятието на онеправдания“.

Всеобхватността на милостта, добротворството и справедливостта в поведението на мюсюлманина отразява ясното му съзнание, че със сърцата нахората може да се разпорежда само техният Създател, Който познава тайните им. Той вярва в думите на Всевишния Аллах: „Наистина ти не можеш да напътиш онзи, когото обичаш, но Аллах напътва когото си пожелае, като Той най-добре знае напътилите се“ (ел-Касас, 28: 56). Ето защо мюсюлманинът не се чувства отговорен за религиозната принадлежност на останалите, освен до толкова, доколкото е длъжен да ги запознае с исляма, като, дори и обладан от силата на убежденията си,той няма право да прекрачва границите на добриятон, когато запознава другите с религията си, както се разбира от думите на Всевишния Аллах: „Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение и спори с тях по най-добрия начин“ (ен-Нахл, 16: 125).

За мюсюлманина другостта е едно по-различно, по-висше измерение на изпитание на вярата. Измерение, в което той трябва да прояви милостта, добротворството и справедливостта, които иначевсеки с готовност щедро раздава на единоверцитеи съмишлениците си.

Д-р Сефер Хасанов - Висш Ислямски Институт

Списание МЮСЮЛМАНИ