Джамията в Куклен - като от времето на Пратеника (с.а.с.) 

Тъжен факт е, че не са малко джамиите в България, които отварят вратите си предимно по време на месец Рамазан и не рядко - за броени, предимно възрастни посетители. Някак „сиви“, безжизнени и пусти стоят през останала част от годината...

На техния фон, обаче, има джамии в страната ни, които са не просто място за отслужване на молитва, а са превърнати в обществени центрове – отворени целодневно, за хора от всякакви възрасти или иначе казано – „живи“ джамии, в които постоянно нещо се случва… Това са джамиите – точно такива, каквито следва да бъдат! Джамии като от времето на Пратеника Мухаммед (с.а.с.) – с широко отворени и за децата врати.

Един точно такъв мюсюлмански храм е джамията в пловдивското градче Куклен. Една от „живите“ джамии на България, която през изминалите два месеца беше целодневно изпълнена с малки и големи курсисти към летните коран-курсове, организирани от Главно мюфтийство.

Още преди да прекрачите прага на двора й, ще забележите, че зелената площ е превърната във волейболно игрище за децата. От далеч  се долавят щастливи възклици и усмивки на малчугани.       Стените на джамията вътре са изпъстрени с различни и цветни ръчно сътворени от децата неща, които създават някакво допълнително усещане за „живот“ в дома на Аллах. 

Освен място за подготовка и отслужване на петкратната молитва и възможност за четене на Свещения Коран, джамията в Куклен предлага и възможност за различни игри и забавления за децата посетители. Това е и причината малките и подрастващите мюсюлмани да я обичат и с много позитивни чувства да говорят за нея. Всичко това се дължи на предприемчивостта и креативния педагогически подход на местния имам и съпругата му -  Изет и Гюлджан Кадир, които бяха и преподаватели в рамките на летния коран-курс в Куклен.

Гюлджан, която е възпитаничка на Духовното училище в Момчилград, разказва за Grandmufti.bg, че летният коран-курс в Куклен започнал в началото на юли тази година. В началото децата били не повече от 10, но постепенно интересът на малките мюсюлмани се засилил и общият брой на малчуганите нараснал до 60. Заниманията в рамките на летния коран-курс в Куклен се провеждали всяка седмица, от понеделник до петък. Четвъртъкът пък бил определен за развлекателни занимания – спортни игри за момчетата и ръчно творчество за момичетата (отново на религиозна тематика) или пък за излети и пикници сред природата.      

Работели с деца на възраст от 4 до 17 години, затова и се наложило да бъдат разделени в няколко групи. Момчетата – на две групи, докато момичетата – на  три. С момчетата работи имамът на джамията Изет Кадир, а преподавател на момчетата е Гюлджан Кадир – съпругата му. 

Гюлджан и Изет Кадир в една от учебните зали към джамията

Гюлджан ходжа разказва още, че за облагородяването на средата в джамията им помагат местни спонсори. „Понякога местни хора ни оставят садака, за децата от коран-курса – купуваме им сладолед или някои занимателни съоръжения.“ – споделя тя.

Идеята на младото семейство преподаватели е курсът да премине от сезонна форма в целогодишна, с което интересът на децата да се задържи и задълбочи. Семейството преподаватели споделя, че местните малки мюсюлмани имат огромно желание да продължат да посещават местния коран-курс и след края на лятото: „Много са любознателни, не се притесняват да питат за всичко, което ги интересува.“ – казва още Гюлджан.

          В джамията на Куклен

От своя страна, родителите на децата също са много активни и подпомагат функционирането на курса. За жените всеки петък от 18:30 часа се прави лекция, като интересът и към тези лекции е голям – обикновено се събират около 25-30 жени.

Хубаво би било повече джамии в България да бъдат като от времето на Пратеника (с.а.с.) – отворени и гостоприемни към най-малките, спечелили доверието, привързаността и любовта на децата. Знам, че у много хора все още живее схващането, че джамията е Дом на Аллах и в нея е редно да се извършва единствено богослужение. На много места деца дори не се допускат. Но е важно да отбележим, че  децата се насочват към онези места, които пораждат у тях чувство за принадлежност. И ако искаме наследниците ни да са свързани с исляма и с мюсюлманската общност, следва да ги предразположим и да „отворим“ мюсюлманските храмове около нас за децата. Защото ако не го направим ние – много други места очакват децата ни „с отворени обятия“, но не е добър пътят, по който те ще ги поведат. Децата са бъдещето на мюсюлманската общност. А какво ислямско „бъдеще“ ще си изградим, до голяма степен зависи и от нас. 

Джамията в Куклен е само един пример за това как съвременната българска джамия може да заприлича на джамията от времето на Пратеника (с.а.с.). И как от „сивата“ до „живата“ джамия има само една крачка отстояние – изискваща малко предприемчивост и свежа мисъл.

Автор и снимки: Л. Чаушева