МЮСЮЛМАНСКАТА ОБЩНОСТ ИРЕЛИГИОЗНИТЕ СВОБОДИ

През последните години в България се наблюдава драстично нарастване на ислямофобията и престъпленията от омраза към мюсюлманите. В същотовреме се предприемат значителни мерки за борба стероризма и екстремизма, които се отразяват негативно на мюсюлманската общност в страната. Мюсюлманската общност се сблъсква с редица предизвикателства по отношение зачитането на свободата на религията или убежденията, които се пораждат от подходите за борба с тероризма и екстремизма. Макар че действащото законодателство вБългария гарантира правото на свобода на религията или вярата, а общността се ползва със свобода на религията и вярата, мюсюлманската общност е все по-загрижена за дискриминационните действия на властите и длъжностните лица. Отдруга страна, действащите закони са напълно достатъчни и добри, за да защитят общността и държавата от вредни елементи.

В тази ситуация на преден план излиза проблемът с балансирането между правилния подход и необходимостта на държавата да предприеме ефективни мерки за борба с тероризма и екстремизмапо силата на международното право и правата начовека и религиозните свободи.

Като цяло мюсюлманската общност в Българияе против всички видове тероризъм и радикализъми подкрепя законите и кодексите срещу тероризма,които са необходими за сигурността и защитата нацялото общество. Освен това, въпреки че в България никога не е имало радикализъм или насилиеот религиозно естество, ставаме свидетели на неразрешено разпространение на популизъм и антимюсюлманска реч, които противопоставят различните етнически и религиозни групи и насаждат омраза. Тази реч намира своята подкрепа и от новитеглобални предизвикателства като бежанската криза, войната в Близкия изток и фаталната идеология на ДАЕШ, като резултатите са изключителнокритични за мюсюлманската общност в страната.

Именно тези развития на обстоятелствата мотивираха предложенията на народните представители за промени в Наказателния кодекс през 2017 г.,които да инкриминират „радикалния ислям“. Подобни промени позволяват злоупотреба с религиозните свободи и отварят врати за произвол и нарушения на правата на човека чрез произволни, нелогични и неразумни тълкувания на противоречивия термин „радикален ислям“. Тъй като няма ясна дефиниция и единно експертно мнение относно формулирането на „радикалния ислям“, което ев основата на уникалните международни законодателни решения. Следователно подобни предложения за законови норми рискуват да не съответстват на основните демократични принципи катосвободата на религията, която е част от ценностите на европейските общества. Както и да бъдат изключително неефективни и с отрицателни последици за цялото общество. Безсмислено е да се приеме закон, който няма да разреши проблемите в обществото, но е по-вероятно да ги задълбочи. Проблемите в обществото трябва да се разглеждат обективно, за да се намерят адекватни решения на свързаните с тях динамични социални проблеми. В този дух трябва да се прочетат и предложенията запромени в Закона за вероизповеданията, направени отново през 2017 г., както и тези от месец май2018 г.

Те не са единствените, които съдържат дискриминативни клаузи. През последните три години са предложени и други законопроекти, които сасъщо дискриминативни по отношение на мюсюлманската общност.

Мюсюлманското изповедание в България е намнение, че държавата с нейното законодателство,правораздаване и съдебна система трябва да запази своята неутралност по отношение на вътрешнорелигиозни особености.

ХАЙРИ ЕМИН

ЕКСПЕРТ ОТДЕЛ „МЕЖДУНАРОДНИ ДЕЙНОСТИ“

Списание МЮСЮЛМАНИ