Пример за наука, търпение и задоволство:

УРВЕ ИБН ЗУБЕЙР

Урве ибн Зубейр е вторият от седемте факихи (ислямски правоведи) на Медина. Той е син на Зубейр ибн Аввам, който е един от приближените и обичани хора от Пратеника (с.а.с.). Баба му по бащина линия се казва Сафийе бинт Абдулмутталиб, която е леля на Пейгамбера (с.а.с.). Майка му пък е друга извест на личност от ислямската ни история: Есма бинт Ебу Бекир. Жената, която помага на Мухаммед (с.а.с.) и носи храната им, когато с Ебу Бекир (р.а.) се крият в пещерата Севр в дните, когато се готвят да се преселват. Урве ибн Зубейр е плод от едно праведно семейство от двама сахабии, предани на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Роден е по време на управлението на третия праведен халиф Осман ибн Аффан.

Урве (р.ал.) още от малък започва да търси наука при най-известните сахабии, възползва се от науката на своята леля и майка на вярващите Хазрети Айше. За него Кабиса ибн Зуейб казва: „Аз и Ебу Бекир сядахме при Ебу Хурейра да учим наука, а Урве ни надделя с влизането си при неговата леля Айше, от която научи всичките хадиси, които тя знаеше. Обичаше науката и учените хора и няма как да не е така, след като си пожела наука, молейки се близо до Кябе. Там бяха той, двамата му братя Абдуллах и Мусаб, а с тях беше и Абдуллах ибн Омер, когато един от тях рече: „Наистина се намираме близо до Дома на Аллах, нека всеки от нас си пожелае нещо, пък може и да му се случи“. Тогава всички заявили желанията си, а Урве рекъл: „Аз пък си пожелавам наука, която хората да вземат от мен“. На всички тях Аллах приел дуата и реализирал желанията им, включително и на Урве.

Той осъществил мечтата си след дълги години усилия и безсъние, така се сдобил с наука и станал един от големите учени в Медина, при когото търсели наука стотици, дори и сахабии. Омер ибн Абдулазиз, когато бил управител на Медина, го канел за съвети и признавал, че „не е срещал по-учен от Урве ибн Зубейр“.

Урве (рах.ал.) освен с науката си бил известен и със своята набожност – изпълнение на нощен намаз, четене на Коран-и Керим и др. През целия си съзнателен живот всеки ден прочитал четвърт от Корана, а през нощта кланял нощен намаз, прочитайки отново четвърт от Корана.

Оженил се за дъщерята на Абдуллах ибн Омер. Самият Урве разказва: „Както обикаляхме около Кябе с Абдуллах ибн Омер, молейки Аллах за опрощение, му рекох: „Желая да се оженя за твоята дъщеря Севда“, а той се обърна към мен, споменавайки Аллах, без да ми отговори. Но когато се прибрахме в Медина, даде своето съгласие“. Родили им се четирима сина: Яхя, Осман, Хишам и Мухаммед. Те са от хората, които са предали най-много хадиси от него, като най-известният сред тях е Хишам. Сред известните ученици на Урве са и Мухаммед ибн Шихаб ез-Зухри, Ебу Зинад и Сюлейман ибн Йесар.

Видният учен бил подложен на редица изпитания. Халифът Велид ибн Абдулмелик, който живеел в Дамаск, го поканил да го навести. Той се отзовал на поканата на халифа, като взел със себе си един от синовете си, който се възхитил на конете на халифа и яздейки един от тях, паднал, а останалите го стъпкали и той починал на място. Урве чул за новината и проявил търпение, след което погребал сина си в Дамаск.

След няколко дена усетил силна болка в крака си. Халифът събрал личните си лекари да го лекуват, обаче след обстоен преглед те стигнали до заключението, че кракът му трябва да се отреже. Предложили му опиати за успокояване на болката, която ще почувства при ампутацията, но той отказал, казвайки: „Оставете ме и когато започна да кланям намаза, тогава го отрежете“. Така и сторили. По време на намаз му отрязали крака с трион, след което той загубил съзнание и паднал на земята. Когато халифът видял това, не сдържал удивлението си: „Не съм виждал по-търпелив от този шейх!“ – казал той. Когато Урве се свестил, хванал с ръце отрязания крак и рекъл: „Кълна се в Аллах, че с тебе не съм ходил никъде към харам, а постоянно съм отивал в джамията“.

Когато се завърнал в Медина, хората започнали да го посещават и да изказват съболезнования за починалия му син, а той им отговарял с прочутите си думи: „О, Аллах! Дари ме с четири деца, отне ми едното, но остави три, затова слава на Тебе. О, Аллах! Дари ме с четири крайника, лиши ме от единия, но ми остави три, затова слава на Тебе“.

Но след прекарания живот по пътя на науката, ибадета, оруча и търпението настъпил и неговият край. Смъртта го заварила, когато бил оручлия. Починал на седемдесет и една години, през 94 година по хиджри. Аллах да бъде доволен от този велик имам и да го дари с висините на дженнета!

Автор: МУХАММЕД КАМБЕР, ИМАМ, ЧЛЕН НА ВМС

Статия от сп. Мюсюлмани, Юни 2018