На кратко за исляма и мюсюлманите

Ислямът гарантира свободата на изповедание и избор на религия  и казва: „Няма принуждение в религията.” (ел-Бакара, 2: 256). Обосновавайки се на това ясно знамение не позволява хората да бъдат третирани да изоставят религията си и да приемат друга.

Свободата на вероизповедание е в основата на мюсюлманската религия, което се доказва от самият Коран: „И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!” (ел-Кехф, 18: 29).

Още от самото основаване на мединската ислямска държава, Пратеника на Аллах (с.а.с.) става пример за човечеството, като дава пълното право на еврейте да изповядват своята религия в новооснованата държава и им гарантира свободата на изповедание.
Същият пример показва и вторият ислямски халиф Омар ибн Хаттаб, който след като влиза в Ерусалим дава гаранция на намиращите се там християни, че ще опази живота, храмовете и имуществата им, и че им гарантира пълна свобода на религиозно изповедание.

Ислямът показва толерантност и дава правото на изповядващите други религии да го успорват и критикуват, стига всичко това да бъде в рамките на  сериозни дебати и без подигравки. „Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас -; да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, ...” (Ал-и Имран, 3: 64). Въз основа на подобни спорове мюсюлманите би трябвало да имат право на отговор и защита, взимайки за пример своята Свещена Книга, в която се повелява: „Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.” (ен-Нехл, 16: 125). Което означава, че ако след добронамерен дебат и успорване, ако не се достигне до становище и приемане на определено виждане, всеки е свободен в изповядването на своята религия. „Вие си имате вашата религия и аз имам своята...” (ел-Кяфирун, 109: 6).

Мюсюлманите  приемат, че убеждението е основата на вярата, и че истинската вяра е тази, която се основава върху увереността и убеждението на индивида. Според тях, сляпото подражеание и принудата в религията са немислими и всеки има право да избира това, което пожелае. Те също желаят хората да бъдат спасени и възползвайки се от свободата на словото, да им разкажат за своята религия.
Опровергават двойният стандарт в оценяването на хората и не желаят да бъдат наричани „терористи” единствено поради това, че вярват!
Не искат постоянно да бъдат провокирани и малтретирани като престъпници, и настояват, всеки виновен да бъде съден съвестно и справедливо, защото „Аллах повелява единствено справедливост и благодетелност..” (ен-Нехл, 16: 90).
Мюсюлманите вярват, че „...който убие невинен човек, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора.” (ел-Майде, 5: 32), и желаят хората да забележат този кораничен девиз!

Мюсюлманите се стараят да покажат на света, че истинските терористи са тези, които лъжат, огнетяват, настройват хората едни срещо други и сеят омраза  между тях.. „И когато им се каже: “Не рушете по земята!” -; те казват: “Ние само поправяме.” Но именно те са рушащите. Ала не усещат...” (ел-Бакара, 2: 12-13).

Автор: Джемал Хатип