Ислямът – система и начин на живот

Изразът „Ислямът – система и начин на живот” е често използван сред мюсюлманите, но в много случаи е неправилно разбиран и натоварван с различен смисъл.
Принципно този израз се дава, за да се покаже всеобхватността на ислямската религия, което всъщност е точно като определение. Ислямът се ангажира с всички аспекти от човешкия живот: духовност, икономика, политика, култура.
Какво всъщност се влага в това схващане и как се прилага в реалния живот?
За да вникнем в неговата същност е необходимо да разгледаме идеята за съществуването на човека, целта и мисията му в живота. Мисля, че това е задача номер едно за всеки мюсюлмани, защото именно в това се състои пълноценното схващане за неговата представителност и роля на земята.
След като Аллах Всевишния казва, че е сътворил човека в превъзходен облик е необходимо да го съпоставим с другите одухотворени Негови създания – ангели и твари. По отношение на тварите – другите живи същества на земята от кръв и плът, положението е ясно. Човекът има водеща роля посредством разума, който притежава. Как стои въпроса обаче при едно съпоставяне на човека с ангелите?  В това отношение обикновено има погрешно разбиране.
За целта е нека се обърнем към неувяхващото слово на истината, словото на Аллах Всевишния, Който казва:  И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” ¬ рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.” И научи Той Адам на имената на всички [неща], после ги представи на ангелите и рече: “Съобщете ми имената на тези [неща], ако говорите истината!” Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.” Рече: “О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщи имената, каза: “Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?” И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха…/2:30-34/
Това знамение споменава за нещо изключително. Когато Аллах Всевишния казва на ангелите, че ще създаде на земята „халиф” -  наместник, т.е. човека, те казват: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?”
На което Самият Той отговаря: …“Знам, каквото вие не знаете.”
Създателят свидетелства за нещо много важно, което определя статута на творението човек, а именно, че мисията му не се състои в това да лее кърви и да руши, а напротив, да устройва земята.

Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите. /16:90/Съдържащите се в това знамение светини от светините на Аллах са достатъчни, за да посочат в какво се състои наместничеството на човека на земята. Те са достатъчни, за да се усети всеобхватния и общочовешки дух на религията на Всевишния, която е базирана на справедливост и благодетелност.
В този текст от Свещения Коран са маркирани принципи, които гарантират възвисения характер на творението човек, както и устоите на една достойна и просперираща човешка общност.После Аллах научил Адам и той изредил имената на всички неща. Тук се разкрива неговата роля и степента, която му е отредена, което става видно от факта, че Аллах заповядал на ангелите да се поклонят на Адам. Този поклон е израз на почит, а не на обожаване.
Когато човек изпълнява своята представителна функция на земята, като наместник на Всевишния, когато се разпорежда съгласно Неговата воля, степента му надвишава степента на ангелите. Това е изключителното място, което исляма отрежда на вярващите, на праведните раби на Всевишния.Аллах е избрал човека да бъде мислещо същество. Той е такъв по Негова воля. Дарил го е още с частична воля, дал му е възможност сам да предпочита. Дал му е възможността да избере да бъде Негов раб, раб на страстите си или на Негово творение, в което е заложил отговорността му. Оставил го е свободно да избере, не му е наложил механизъм за принуда. Неговите пратеници и пророци се явяват само вестители и предупредители.След като човек сам, по своя воля, избере и се включи в лоното на Неговите покорни раби, то за тях Сам Той, Всезнаещия, Премъдрия е повелил система, която да ги въведе в душевен мир и да им осигури общ ред. Тази система през всичките епохи на човешката история – по време на всички пророци е назовавана ислям – отдаване на Бога, а включилите се в нея муслимун – отдадени на Бога.
Този избор е като избора на отбор или фирма, където има установени правила, а тези, които се присъединяват по свое желание, просто спазват правилата. Правилата в отборите и фирмите са създадени от хората, а в тази система от Аллах Всевишния. Както се видя в знамението по-горе, те кореспондират с всякакъв вид благодат за човека Най-обикновено мюсюлманите свързват религията на Всевишния с петте основи на исляма: шехадата /засвидетелстването, че няма друг Бог, освен Аллах/, молитвата, милостинята зекят, говеенето и поклонението хадж. Мухаммед, мир нему, е казал, че исляма е изграден върху пет, но това погрешно се възприема като целия ислям.
Непремереното говорене, отъждествяването на религията с тези пет основи, психологически въвежда мюсюлманите в нехайство и безотговорност относно всичко извън тези пет основи. По този начин се скъсва връзката между исляма и реалния живот. Изпълняващите петте основи се възприемат и са възприемани като най-добрите, като модел.

Вследствие на това заблуждение ставаме свидетели как някои „спазващи” религията си хора са станали безнравствени и престъпващи в много направления нормите на Всевишния.Известявайки целта от сътворението на човека Аллах Всевишния е повелил: Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. /51:56/
В този кратък, но изключително съдържателен израз е заложена мащабната мисия на творението човек, която изцяло обгръща живота му.„Сътворих хората и джиновете, единствено, за да ми служат”. Известно ни е от Свещения Коран, че той е бил сведен и на джиновете и че те имат мисията да служат на Аллах, но не е наш ангажимент да се занимаваме с тяхното служене. Това, което нас ни касае е да вникнем в същността на служенето, поради което е сътворен човека.

Гореспоменатото непремерено и еднопосочно говорене на повечето религиозни учители е довело до психологическо изкривяване сред мюсюлманите относно служенето – „ибадета”, а от там и до погрешното разбиране и отклоняване от религията.Свеждайки всичко до петте основи и някои обреди, исляма е получил популярност като религия на вярата и обредите, на която реалния живот и се губи. Общоприетото схващане за религията на Аллах днес се свежда до изпълняване на петте основи и обреди като даване име на дете, обрязване, четене на Коран и мевлид, погребение, което е само частица от служенето повелено от Аллах във въпросното знамение.Изказаното тук не трябва да се възприема като омаловажаване на молитвата и останалите основи на религията. По думите на Пратеника с.а.с. молитвата е стълб на религията. Трябва обаче да си дадем и ясна равносметка, за това че исляма не е само основи. Както за една постройка основите са устоите върху които се изгражда, такава е важността на тези основи и за религията, но основи без стени, без покрив, правят ли място за обитаване, правят ли дом?!
Ако приемем, че петте основи са устоите, символите на исляма, то какво е целия ислям?! Възможна ли е система на Всевишния, само с основи и символи?! Ето това е въпроса, на който всеки разумен човек трябва да си даде отговор.Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.  Едно знамение – цяла религия. В  тези слова се съдържат и смисъла на мисията на човека на земята, и мъдростта от системата на Всевишния.Най-общо сред мюсюлманите днес се възприема е, че Аллах Всевишния е сътворил човека, за да Му прави ибадет, т.е., да извършва намаз и някакви обреди. Основна отговорност за това разбиране имат тези, които са се заели с поучаването на останалите.Служенето заложено в това знамение обхваща цялостния живот на човека, включва и вътрешния му мир и останалите аспекти от неговия живот. Това може да бъде реализирано чрез две стъпки.
Първата е мисловна и ангажира съзнанието – мислено човек да се насочи към онова, от което Аллах е доволен. С други думи – да ангажира съзнанието си с всяко благо и благодат, които Аллах е оповестил, и от които Той е доволен. Това са съвършените ценности даващи на човека въодушевление и наслада.

Втората стъпка е ангажиране с дела, от които Аллах е доволен, като се започне от всяко слово и обред за Негова прослава и се стигне до всяко дело и поведение от ежедневието. Ето така, човек се вписва в мисията на „халиф” – наместник на Всевишния, който се разпорежда в съответствие с Неговата повеля.Нека още веднъж се вслушаме в следната повеля на Аллах, Господа на световете: Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите.
Вярващият, който чрез мисленето, делата и поведението се впише в служенето и мисията на представител на Всевишния е човек, който знае целта и цената на своя живот. Неговата роля е не да руши, а да гради, както и да не бъде пасивен съучастник в разрухата.Когато мюсюлманите вникнат в смисъла на това, което Аллах им повелява, няма да се затварят и капсулират на групи, няма да се фанатизират в едностранчиви изкривени схващания. Точно обратното, ще се отворят за обществото и всячески ще търсят Неговото благоволение във всички сфери на живота.
Когато водачите на мюсюлманските страни осъзнаят същността на тяхната мисия, ще престанат да бъдат марионетки в извършването на чудовищните злини срещу човечеството под най-различен предлог, ще престанат да сеят разруха по земята. Няма да бъдат и пасивни съучастници в рушенето, а ще бъдат страж на справедливостта и правдата, представители на градивното, представители не на псевдодемокрацията, а на реалната демокрация, която е вкоренена в религията на Аллах.Едностранното и ограничено разбиране на служенето, като извършване на определени обреди, води до подмяна на великата мъдрост, вложена в него и до изопачаване и фалшифициране системата на Всевишния.