Преосмисляне на религията през призмата на етичната концепция 

Картина: Бирали Бирали

В един от хадисите на Пратеника Мухаммед (с.а.с.) се казва: „Този, който не се интересува от проблемите на мюсюлманите, той не е от нас“. Истинският мюсюлманин е съпричастен към проблемите на своите братя. Но когато извършваме определени действия, първото стъпало, с което трябва да се съобразим, е знанието, информираността ни за определените проблеми.

В забързания си живот ние много често правим неща необмислено, без да ги преценим добре и да видим цялостната картина.

За да разберем помощта и доброто, което ще отправим към хората, е необходимо да се спрем на ценностната система, която е заложена в нашата религия.

Тя минава през три степени – знание (първата заповед на Аллах: „Икра!“ – „Чети!“), ибадет: „Създадох Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат“ (ез-Зарият), и на трето място е милостта (рахмет).

Когато проявяваме определено поведение в посока към околните, е необходимо да си напомняме, че цялостното поведение е ибадет и неговите последици ще се отразяват в този и в отвъдния свят. Следващото стъпало е свързано с основната мисия на Пратеника Му- хаммед (с.а.с.), който е изпратен като „милост за световете“ (ел-Енбия, 21:107).

 Аллах не ни натоварва с нещо, което е извън нашата възможност. Нужно е само добре да преценим своите възможности, от една страна, да преценим ситуацията, от друга страна, и да предвидим резултата от цялата тази намеса и тогава да тръгнем с доброто намерение и с разбирането, че това е ибадет.

Когато човек преценява какво се случва и какъв ще бъде резултатът, трябва да се води от хадиса, в който се казва, че „не е повярвал този от вас, който не обича за своя брат това, което обича за себе си“.

Значи трябва да се поставим на мястото на другия и да разберем какво точно да направим. Когато решаваме проблема на някой човек, ние трябва наистина да разберем дали решаваме проблема, или го усложняваме още повече и търсим някакво вътрешно удовлетворение.

Етичната система трябва да бъде „операционната ни система“, с която работим и преценяваме нашите намерения, дела и резултатите от тях.

В проявата на добрия характер и ислямския морал човек се води от желанието да спечели благоволението на Аллах. А за да разберем какво е ислямски морал и какво трябва да направим, за да имаме такъв морал, е необходимо нещата да бъдат разгледани в цялостния вид, като се сравнят в четири основни сфери на проява на човешкото поведение.

Първата сфера е връзката на човека със себе си, изразява се в отношението му към самия себе си. Следващата сфера е отношението към Създателя. Третата сфера е отношението към околните – семейството, другите мюсюлмани и останалите хора. Четвъртата сфера е отношението към околната среда, живите и неживите организми.

Човешкото поведение може да се разглежда като етично и неетично, отнасяйки го към това как отдават и отнемат правата в посочените по-горе сфери. Защото не можем да кажем за човек, че е много етичен, когато примерно той не се отнася добре към себе си, но е много добър в отношенията си с хората. Може да бъде много добър със себе си, а другите хора да не го интересуват. Може да бъде много добър във връзката си със Създателя, обаче да неглижира околните, т.е. в джамията е един, а излезе ли – друг.

Това се получава, защото той не успява да преосмисли религията си в цялостния вид на съществуване. Тук имаме фрагментарно разбиране на понятието за религията и нейното приложение. Това не води до необходимия резултат. Човек може да си извършва намаза много навреме, но да бъде груб с всички хора. Когато действието не е съобразено с етичната концепция, в съдния ден това добро може да се обърне срещу извършилия го. Защото, да речем, когато е давал садака, го е правел с презрение към човека.

Когато искаме да правим добро, трябва да преценим намерението си, законността и резултата от това, което ще се направи, и дали ние сме тези, които можем да го направим. Човек го разбира, когато знае собствените си възможности. Примерно виждам някой, който има нужда от лечение, но не съм лекар. В случая мога да намеря лекар, който да помогне, но не на всяка цена аз да го направя.

         Ето защо е важно правилно да се прецени от какво наистина има нужда човек. Това са неща, които могат да се разберат само когато имаме цялостен поглед върху тази концепция. Най-добрият маркер, който ще ни помогне при разбирането й, е дали от нашата намеса произлиза милост, или е гнет (зулм). А смисълът на нашата мисия e да сме милост за хората.

Бирали Бирали - заместник-главен мюфтия

Публикация от списание "Мюсюлмани" брой 03, 2018 година