Сираците

Няма съмнение, че семейството е ядрото и основата на обществото, затова Ислямът се отнася с уважение към семейството и му отделя голямо внимание, както в недоимък така и в доволство. Случва се смъртта да настъпи в млади семейства, където малки и немощни дечица остават сираци, нуждаещи се от състрадание, грижи, подкрепа, както морална така и материална. Аллах Теаля на двадесет и три места в Коран-и Керим, споменава и приканва за закрила на техния живот, достойнство, наследство и защита на правата им.
Ако дадена личност е сирак, това не означава, че това е някакъв негов недостатък. А това е желанието на Аллах Теаля, върши онова, което само Той пожелае. Всевишният Аллах отреди съдба за Мухаммед (с.а.с.) да расте като сирак, най-достойният между Пейгамберите.
Аллах Теаля повелява: „Не те ли намери Той сирак и не те ли приюти?“ (Духа, 93: 6) „И давайте на сираците имотите им, и не подменяйте доброто с лошо, и не поглъщайте имотите им към вашите имоти! Това е голямо прегрешение.“ (ен-Ниса, 4: 2)
Този айет обхваща едно цялостно предупреждение, попечителство и зашита на сираците и техните богатства против онези, които ламтят да ограбят богатството на сираците като се възползват от слабостта им. В следващия айет виждаме още по-сурово предупреждение: „Които поглъщат имотите на сираците несправедливо, те поглъщат в стомасите си огън и ще горят в пламъци.» (ен-Ниса, 4: 10)
Ислямските учени са единодушни за тази забрана за присвояване движимите или недвижимите имоти на сираците. След като се запази и съхрани богатството на сирака, настойникът няма право да го разменя с друго по-малко, освен за нещо по-добро. Не трябва да го смесва със собствения си имот и да се храни от него. Той е длъжен да го съхрани до тогава, докато сиракът достигне зрялост и се увери в неговата зрялост. Аллах Теаля повелява: „И изпитвайте сираците, докато станат за брак, и щом забележите у тях зрелост, предайте им техните имоти и не ги изяждайте разточително...» (ен-Ниса, 4: 6) „И да се плашат те [от несправедливост], както биха се страхували, ако оставят след себе си невръстни потомци! И да се боят от Аллах, и да говорят уместни думи!» (ен-Ниса, 4: 9)
Имам Куртуби казва: „Това е поучение за настойниците, т.е. правете онова със сираците, което искате да бъде правено с вашите деца след вашата смърт. “
Трябва да се знае, че първите мюсюлмани са обичали да правят добро на бедните и са им помагали с единствената цел - награда от Аллах.
Разказва се за Ебу Дерда (р.а.), че често подканвал своята съпруга да храни бедните.
За голямо съжаление, има доста от хората, които не обръщат внимание и не ги интересува дали ще се противопоставят на Аллах в обноските си със сирака. Заграбват богатствата му или заменят с други имоти с други от по-ниско качество и стойност. Биват морално потискани, малтретирани и бити.Затова на такива хора трябва да се напомня да се страхуват от Аллах Теаля:
„И да се плашат те [от несправедливост], както биха се страхували, ако оставят след себе си невръстни потомци! И да се боят от Аллах, и да говорят уместни думи! „ (ен-Ниса, 4: 9)