Искреност и лицемерие

В основата на религията ни лежи разбирането за съществуването на единния Аллах, Неговата власт и сила; и трябва да се стремим да сверим всичките си дела и постъпки според с Неговата воля.
Истинското служене на Аллах изисква във всяка работа да бъдем правдиви и искрени. Какво означава да бъдем искрени? Искреността увеличава цената на постъпките ни, помага ни да избягваме лицемерието и показността. Това означава да свършим дадена работа единствено, за да получим удовлетворението на Аллах. Нека повторим: Искреността не е нещо друго, освен във всичките си ибадети и постъпки да се съобразяваме не с някакви други цели, а единствено и само да целим задоволството на Аллах.
Ние често съдим по външния вид на нещата. Аллах обаче оценява резултатите според намеренията в сърцата ни. Така например, саможертвата в нашата религия се цени много. Защото тогава човек губи най-ценното – своя живот. Но не всеки отдал живота си се цени еднакво от страна на Аллах. Разбира се, че много различия ще бъдат и духовните степени на онези, които се пожертвали в името на родината и вярата, отколкото на онези,
които са се лишили от своя живот, докато са преследвали слава и материална изгода. Вижте колко интерес ни и привлекателни са следните думи от един кудси хадис:
В съдния ден Аллах Теаля ще попита заможния:- Какво направи с богатствата, които ти дадох?
Когато рабът отговори, че е подпомагал близките и нуждаещите се хора, Аллах ще каже:
- Лъжеш! Ти ги подпомагаше, за да говорят за теб, че си великодушен и щедър.
След това Аллах ще запита този, който е загинал в бой:
- Ти за какво загина?
Тогава рабът ще отговори:
- Я Рабби! Ти повели да се борим по Твоя път и аз се борих и накрая загинах!..
Тогава Аллах ще му повели:
- Лъжеш! Напротив, ти отиде да се биеш, за да те възхваляват колко си смел!
В края на хадиса нашият Пейгамбер с горчивина заявява, че подобни хора ще получат своето наказание.
Най-големият враг на искреността е лицемерието, двуличието и показността. Лицемерието и показността в нашата религия се приемат като „прикрит ширк” (скрито съдружаване). Това означава да признаеш равноподобен на Аллах. В един от своите свещени хадиси, нашият Пейгамбер повелява: „Онова нещо, от което най-много се страхувам за вас, е да извършите малък ширк, тоест лицемерие!” (Тирмизи)
Е, добре, какво означава в една дейност да се осланяме на равноподобен на Аллах? Това означава,че ние вършим тази работа не в името на Аллах, а за да получим нечие одобрение, за някаква изгода и показност. Ала във всяка работа същината трябва да бъде задоволството на Аллах. Аллах Теаля  повелява: „Горко на изпълняващия намаза, които своя намаз /съзнателно/ пренебрегват, които лицемерят...” (ел-Маун, 107: 4-6)
Пътят на предпазването от лицемерието преминава през равносметката, която трябва да направи човека, в резултат на която да се из чисти от онези лоши намерения, които ухаят на показност. Вторият начин – добрините и благодеянията да се извършват тайно и скришом от погледите.