Аз определям исляма като моя религия и съдба

Аз израснах в град Сърница, едни красиво градче в Родопите. Цялото местно население е от мюсюлмани, а в джамията общността се събира по пет пъти на ден за молитва. Нашата джамия е много голяма и красива.

Започнах да посещавам в джамията коран–курс, на който се обогатяваме със знания за историята на нашите пейгамбери, меляйкета, как да четем Свещения Коран и как да спечелим любовта и милосърдието на Аллах, за да бъдем в Дженнета.

Сядам и се замислям защо ли трябва да ходя на джамия и да уча за исляма. Аз определям исляма като моя религия и съдба. Съдбата - това е светът, който ме заобикаля и който очертава целия ми религиозен път. Нашият Създател е начертал пътя ми в живота, Той е определил моята съдба, затова мога смело да заявя, че ислямът е моя съдба.

Религията е тази, която ни носи щастие и ни дава надежда на този и отвъдния свят. Тя е най-големият ни дар от Аллах, тя ни напътства и ни предпазва от погрешни вярвания и постъпки.

В джамията ни учат да сме милосърдни, щедри, миролюбиви и да  прощаваме грешките помежду си. Учим се да бъдем добри. А какво е доброто? Идея, реалност или може би просто една мечта? Всичко зависи от нашите добри дела. Така със сигурност ще бъдем и останем истински мюсюлмани. Ето затова аз чувствам джамията като мой дом!

Есе на Салих Ахмед, класирал се на второ място в първа възрастува група (6-13 г.)

Рисунка на Сезен Зюлкяр, класирал се на второ място в върва възрастува група (6-13 г)