Ислямската религия се практикува в съответствие с принципите на справедливостта и не се намесва в търговския живот на хората, но когато стане въпрос за ситуация на грешка
и несправедливост, правейки необходимите предупреждения, налага някои ограничения.
Лихвата, която ни забранява нашата свята религия е един от големите грехове и е забранена с всичките й видове от всички небесни религии. Всемогъщият Аллах в Свещения
Коран повелява, че тези, които се хранят с лихва, в съдния ден ще се изправят от гробовете, като тези, които са обладани от сатаната: „Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството.” (ел-Бакара, 2: 275)
Лихвата е едно жестоко средство за експлоатация, което не зачита труда на хората и превръща бедните в още по-бедни. Превръщайки се в професия за някои от хората тя става причина много от тях да печелят от гърба на другите без да полагат никакъв труд.
Това грозно поведение чрез, което се експлоатира труда и усилията на хората и се разваля спокойствието им, няма никакво място в ислямската религия и е позор за човечеството.
Лихвата унищожавайки чувството за взаимна помощ, любов, състрадание и милост сред хората, ги превръща в алчни и егоистични скъперници, и предизвиква чувство за гняв и ревност сред тези, които са наложени да я плащат.
А в същност нашата свята религия ни препоръча взаимното подпомагане; даряването; подаването на ръка, на изпадналите в заеми и трудни положения. В 280-и айет от сура
Бакара се споменава, колко хубаво и добро е поведението на този, които отсрочва или напълно опрощава заемите на тези, които са в затруднено положение и нямат възможност
да изплатят заемите си. Това, което е спечелено от лихвата не допринася добро за никого. А тези, които се занимават с лихварството и постоянно завиждат на хората, и не признават тяхното право, никога няма да се оправят и прогресират. Те няма да изпитат щастие нито на този свят, нито в отвъдният. Аллах (с.т.) не ги обича и те никога няма да бъдат уважавани и счита-
ни сред хората. Те ще бъдат подложени на страшни мъки и нещастия още на този свят, а в отвъдният, за тях ще има сурово и трудно изпитание.
Трябва да се знае, че малкото и многото от лихвата е харам. В прощалното хутбе, което Пратеника на Аллах (с.а.с.) произнесъл пред стотици хиляди на Арафат, след превземането на Мекка, се казва: „Лихварството като цяло е отменено...със заповед от Аллах лихварството вече е забранено. Първото лихварство, което отменям е това на Аббас ибн Абдулмутталиб.” (Бухари) Чрез тази негова проповед той заявил пред целият свят, че лихвата и лихварството са забранени до съдния ден. Тогава нека всички се вслушаме в словата на нашият Пейгамбер, който казва: „Няма да влезе в дженнета тяло, което е хранено с лихва.” (ет-Тергиб ве-т-Терхиб). Никога да не забравяме, че няма по-чиста печалба от тази, която човек е спечелил с честен труд. И нека се стремим да живеем един достоен и чист живот според повелите на исляма, както подобава за мюсюлманите.