След грозният инцидент с мюсюлманското семейство в София: Реакциите

Грозният инцидент със семейството на г-н Бирали Бирали в столицатапреди дни почерни за цялата мюсюлманска общност последните дни на един от най-светлите празници – Рамазан Байрям. Като мюсюлмани не успяхме да изпратим с радост и спокойствие празника си. След хубавия месец Рамазан случилото се ще остане в мислите и спомените ни като едно петно. А подобни „петна“ избледняват много трудно. Или никога.

Много хора изразиха солидарността си със засегнатото семейство и с всички мюсюлмани. Може би техните реакции са единственото, което все пак оставя някаква надежда. Това са онази част от реакциите след случилото се – разумните, солидарните, премерените или просто - човешките. Това са отзивите, които смятаме, че трябва да бъдат „чути“, защото призовават към действие и  към промяна.  А промяната именно е това, от което всички ние спешно се нуждаем.

След случилото се доц. Михаил Иванов от НБУ написа в социалните мрежи:

„Насажданата от години наред от някои среди (партии, отделни политици, медии, журналисти, лъжеучени и т.н.) ислямофобия и ксенофобия и безхаберието на българските правителства дава своите отровни плодове. Днес, на третия ден на прекрасния мюсюлмански празник Рамазан Байрам бяха нападнати от трима души съпругата и двете дъщери на заместник-главния мюфтия Бирали Бирали. Поводът за нападението е забрадката, която е носела майката на двете деца. Не никаб, не бурка, а забрадка. Има ли някой в управляващото мнозинство, парламентарната и извънпарламентарна опозиция, който да се съмнява между връзката на това кощунство с назначението на Валери Симеонов за председател на органа към Министерския съвет, който отговаря за етническата политика. В обществена среда, в която е възможно назначаването на Симеонов, ислямофобските нападения са закономерен резултат. До къде ще стигнем? До къде искаме да стигнем?  

Нека всички, които сме против настъплението на национал-популизма и ислямофобията - партии, граждански организации, медии, отделни граждани да се обединим, за да ги спрем!“

По повод случилото се бившият депутат Мехмед Бейтула сподели също, че "Това са симптоми, които показват, че обществото ни страда от сериозно заболяване. Заболяването е в резултат от натрупването на негативизъм в обществото към малцинствени етнически и религиозни общности - невъзприемане на техния език и култура като равностойни дадености, а носителите им - като равностойни хора и граждани, което в някои среди достига до крайности: омраза към различния по език и ислямофобия. Тези негативни мисли и чувства се подхранват особено от изказвания и поведение на патриотарски партии и организации, и също така от масмедии с подобна насоченост. Много голяма част от българския етнос е толерантен към другите етноси в държавата ни. Взаимното уважение и добросъседство е многовековна традиция за етносите в България. Това състояние трябва да се съхрани и развие. Добър пример на уважение и толерантност към мюсюлманите в България показаха премиерът г-н Бойко Борисов, президентът г-н Румен Радев и председателят на Народното събрание г-н Димитър Главчев по време говеенето и с пoздравленията им зa Рамазан Байрам. Здрава основа на всяка държава е справедливостта в действие и прилагането му във всяко отношение: Народното събрание като най-висш орган на държавната власт трябва да милее за народа си, приемайки справедливи закони, които да се прилагат безкомпромисно спрямо всички граждани и сектори на държавата." 

Арабистът Мая Ценова пък се обърна директно към съпругата на заместник-главния мюфтия в социалната мрежа с думите: „Трудно ми е да намеря думи, но трябва да го направя. Съжалявам - не е достатъчно, срамувам се - малко е, разгневена съм - никаква полза, щом някакви елементарни същества са могли да си позволят да посегнат на теб и момичетата. Свързвам вашето семейство с едни от най-светлите си чувства и мисли и ще направя всичко, което е по силите ми, тази светлина да я има. За нас и за другите, които се нуждаят от нея и я заслужават.“

Блогърът и журналист Руслан Трад попита, по-скоро риторично, всичките си приятели и последователи във Facebook: „Знаете ли кое събитие в страната е от особена важност за последните 24 часа и което тепърва ще предизвиква неприятни емоции? Това, че една жена беше нападната посред бял ден в столицата заради това, че носи забрадка. Вече е полунощ, а реакциите са минимални. Случай, който ще потъне и толкова.

Да, жената е жена на зам.-главния мюфтия. Но това не е от значение - нападателите не са знаели коя е. Те са видели жена, която просто е пазарувала с децата си. Престъплението на тази жена в очите на нападателите й е, че е носила забрадка.

Ще има ли учудени, когато се случи нещо по-лошо? Ще си говорим ли пак къде грешим и защо има ръст на престъпленията от омраза? Или по-скоро - няма да си говорим? Бутат се баби по границата, нападат се жени заради забрадка, удрят се шамари на инакомислещи. Какво правим?“

По време на свое участие в „Тази сутрин“ по BTVпроф. Евгения Иванова сподели впечатленията си от случая с нападението с думите: „Това, което ми направи най-силно впечатление в разказа на господин Фаик, беше, че никой не е помогнал на семейството. Това, което мен ме интересува, е реакцията на българското общество.“ Проф. Иванова дава пример с подобен случай на нападение над мюсюлманка заради забрадка в Швеция отпреди години, когато в знак на подкрепа шведските жени – много от тях известни в публичното пространство журналистки и депутатки, слагат забрадки и излизат така сред обществото и в ефир, снимат се…  „Много ми е интересно в България дали това може да се случи. Според мен не може. Това, което е плашещо, е реакцията на обществото.“ – коментира проф. Иванова в телевизионното си участие.   

От всички политически партии до момента само две (ДОСТ и ДПС)излязоха с декларации по повод извършеното престъпление от омраза. Националният съвет на религиозните общности в България също разпространи своя декларация, която вече е публикувана на сайта на Мюсюлманско изповедание, както и декларация на Организация нa евреите в България „Шалом“ и Централен израилтянски духовен съвет.

Журналистката от „Капитал“ Зорница Стоилова написа „Защо нападението над мюсюлманки не бива да се замита като обикновено хулиганство“ – един много задълбочен и обективен журналистически материал, който поставя множество въпроси с особена значимост и  проследява хронологията на престъпленията от омраза в България.

Такива са част от реакциите след грозния акт на агресия към една мюсюлманка в столицата. Това са градивните реакции, които си заслужава за бъдат „чути“. „Реакциите на обществото“, за които говори проф. Иванова, са сочещите към задълбочаване, а не решаване на проблема. Затова върху тях няма да се фокусираме.

Надяваме се поставените въпроси в цитираните по-горе позиции да бъдат чути от органите и институциите. И вярваме, че промяната е възможна чрез адекватни и навременни действия от тяхна страна. Онази промяна, която ще запълни пропастта между различните религиозни и етнически групи в България. Промяната, която ще ни позволи не само да посрещаме и изпращаме празниците си със спокойствие и радост, а ще внесе спокойствие във всеки наш делник. Защото в България сме… у дома си. А Домът е онова място, на което се чувстваш значим, където си най-спокоен, чувстваш се приет – такъв, какъвто си. Или поне така следва да бъде.

Автор: Л. Чаушева