Какво трябва да бъде отношението ни към учените

Било слънчев ден – разказва ни Ебу Дерда (р.а.), и както обикновено, хората се били събрали около Пратеника на Аллах (с.а.с.), който ги поучавал на доброто и им възбранявал злото. Изведнъж Пратеника на Аллах станал и се загледал в небесата, после казал: „Наближи времето, когато науката ще бъде вдигната (или изтръгната) от хората“. Тогава един от намиращите се там попитал: „Как ще бъде изтръгната и вдигната науката от нас, о, Пратенико на Аллах, та нали ние, нашите жени и деца по- стоянно четем Книгата на Аллах (а и ти си все още сред нас)?“ Тогава Пейгамбера отговорил: „Не. Не е така, както ти си мислиш! Аллах няма да изтръгне науката от гърдите на Своите раби, нито пък ще я вдигне, като затрие изписаното в Неговата Книга. Истината е там, че науката ще бъде взета и прибрана със смъртта на учените. И така, докато дойдат такива времена, когато измежду хората няма да останат учени. След това ще се появят невежи водачи, ще приемат себе си за учени и винаги, когато бъдат запитвани за нещо, ще отговарят без доводи и знания. Ето така ще изпаднат в заблуда, ще заблудят и тези, които ги следват“. Размишлявайки върху това предание, всеки разумен мюсюлманин може да забележи приликата в ситуацията и времето, което се описва в нея, и времето и ситуацията, в които живеем днес. Няма съмнение, че един от основните проблеми на мюсюлманската общност в нашето съвремие и един от водещите фактори, които са причина за положението на мюсюлманския свят, е незачитането на учените и следването на невежите в обществото. Очевидно е, че много хора в днешно време не отдават никакво значение на науката и нейните носители – учените. Часове, дни и години наред обикалят по „седенките“ в социалните мрежи, където прекарват „свободното си време“ в спорове относно религията и убеждавайки младежта, че учените нямат никаква заслуга пред останалите, а са само „хора“ като мен и теб… С това се стараят да наложат единствено личното си мнение сред обществото, провъзгласявайки себе си за най-разсъдливи и компетентни по религиоз- ните въпроси на мюсюлманската общност. В Свещения Коран Всемогъщия Аллах повелява: „О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас!...“ (ел-Маи- де, 4: 59) Тълкувайки този айет, известни- ят муфессир – тълкувател на Свещения Коран – Ибн Кесир (рах. ал.) споделя: „В думите ули-л-емри минкум (удостоените с власт сред вас) се съчетават всички водачи и учени сред мюсюлманското общество, които са спечелили доверието на обществото…“. А Ибн Тей- мийе (рах.ал.), давайки определение за учения, споменава следните критерии: „Ученият е човек – мюсюлманин, спечелил доверието на мюсюлманската общност, в която се намира, приет от мнозинството сред тях със своята наука, искреност, богобоязливост, избягващ горделивостта и високомерието и живеещ според знанията си…“ Имам Суюти пък допълва: „Учените сред мюсюлманите са на степени. Някои от тях са дарени с висша наука и ние трябва да ги следваме и подкрепяме, други – с по-малко от това, но всеки заслужава да бъде почитан според науката си, на това ни учат Коранът, Пейгамбера и приближените раби на Аллах Теаля. Не приляга на учен да се възгордява и да не приема авторитет над себе си. Това е гордост, а „...всеки, който има гордост в сърцето колкото синапено зрънце, няма да влезе в дженне- та...“. Истинският мюсюлманин след- ва от сърце повелята на Аллах Теаля: „И питайте знаещите, ако самите вие не знаете!“ (ел-Енбия, 21: 7), и когато срещне по-компетентен от себе си, приема го и му отдава уважение в рамките на Кора- на и сюннета. Много е важно да се знае, че ува- жението и подчинението на учените не се изискват заради самите тях, а поради науката, която те носят и практикуват. Така че, ако това, което говорят и изпълняват, съответства на Корана и сюннета на Пратеника, тогава подчинението и уважението към тях са задължителни (заради истината, която споделят), тъй като Аллах Теаля повелява: „И питайте знаещите, ако самите вие не знаете!“, а Неговия Пратеник ни напомня: „Учените са наследници на Пейгамберите, които не наследяват нито злато, нито сребро, а наука“. Тогава наследяващите тази велика наука би трябвало да бъдат уважавани според наследството, което са поели. Пояснявайки това, видният учен еш-Шатиби споделя: „Подчинението и уважението ни към учените са задължителни, докато те следват Корана и сюннета на Мухаммед (с.а.с.) и живеят според тях…, а отлъчат ли се, то тогава няма подчинение на създание в противовес на Създателя“. И ако човек продължи да ги следва сляпо и упорито, тогава има опасност да попадне в грешката на предишните народи, за които в Корана се повелява: „Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и свои- те монаси…“ Когато говорим за това какво трябва да бъде отношението ни към учените, не можем да подминем, без да споменем и казаното от Ебу Хамид ел-Газали (рах.ал.), който споделя: „Всеки, който извърши дело според Корана и сюннета, е приложил част от науката (и заслужава уважение за това) и всеки е учен дотолкова, доколкото делата му отговарят на неговите знания (тоест човек знае само толкова, колкото наистина практикува в живота си, според което непрактикуваната наука не е знание, а товар за този, който я владее)…, довод за това са словата на Аллах Теаля: „Онези, които бяха натоварени с [науката на] Тората, а после не понесоха товара, приличат на магаре, носещо книги. [Колкото повече се натовари, толкова по-лошо за него.] Колко лош е примерът на хората, които взимат за лъжа знаменията на Аллах! Аллах не напътва хората-угнетители“.