Доц. д-р Ана Джумалиева: „Образуваните преписки по признак религия в Комисията за защита от дискриминация не са много”            

         Профил

Доц. д-р Ана Джумалиева е магистър по право. Доктор и доцент е по „Международно частно право”. Преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Член на Съюза на учените – клон Варна. Член на Научния съвет при Института по морско право и логистика към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Има завършен специализиран обучителен курс по права на човека на Женевската академия за международно хуманитарно право и права на човека. Издала е монографията „Договор за наем на кораб” – 2010, и „Морска ипотека и привилегии върху кораба“ – 2016. Има над 60 научни публикации в областта на международното морско право, правата на човека и антидискриминацията.

От 2012 година е председател на Комисия за защита от дискриминация.

Госпожо Джумалиева, бихте ли ни запознали с това при какви условия или случаи бихме могли да отнесем даден въпрос до председателстваната от Вас Комисия за защита от дискриминация (КЗД)?

Дискриминацията най-общо е отношение спрямо различния като към непълноценен човек, като по този начин се накърнява неговото достойнството и чест, унижава го, тормози го. Различни признаци, защитени от закона, по които дискриминацията може да бъде осъществена – възраст, пол, увреждане, религия, етнос, образование, цвят на кожата или друга характеристика на индивида. Тя засяга не само конкретната жертва, а е опасна и вредна за съвременното общество като цяло.

Граждани, които са били обект на дискриминационни действия в работата, на улицата, в училище, в общината, в здравното заведение, в магазина, чувстват се с нарушени права заради недостъпна архитектурна среда и редица други практики на дискриминация, могат да подадат жалба или сигнал до Комисията за защита от дискриминация.

Мога да посъветвам потърпевшите от неравно третиране да потърсят помощта на Комисията за защита от дискриминация, като по този начин започнат да отстояват осъзнато правата си. Нека подадат жалба до комисията, може и чрез регионалния представител, в която да опишат оплакванията си. Когато обвиненията за различно третирани са обосновани и обективно доказани, КЗД има механизми, с които да ограничава подобни нарушения на закона.

Бихте ли очертали отделните стъпки за сезирането на Комисията за защита от дискриминация?

Редът за протичане на производството пред КЗД е даден в раздел първи  на глава четвърта от Закона за защита от дискриминация. Инициирането на производство пред КЗД може да се извърши посредством: жалба, сигнал или доклад от член или членове на Комисията, адресиран до пълния ѝ състав. Жалбата е инициативен документ, чийто съставител и подател може да бъде едно засегнато лице или повече от едно засегнати лица, като в последния случай тя е колективна.

Сигналът може да бъде подаден както от физически, така и от юридически лица или органи на публична власт, които могат да бъде и държавни, и общински.

За реализация на възможността за образуване на производство по инициатива на самата Комисия е избран подходът, това да бъде извършвано с писмен доклад на член или членове на органа до председателя на Комисията.

КЗД по закон предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация. В този контекст посланието ми към потенциалните жертви на дискриминация да се обърнат към комисията, където ще получат адекватна консултация как да изготвят жалбата си, какви са правилата на производство, какви са правомощията на комисията и последиците от влязлото в сила нейно решение.

Постъпват ли в Комисията за защита от дискриминация жалби от хора, станали обект на дискриминация на религиозен признак?

Да, постъпват такива оплаквания, но през годините образуваните преписки по признак религия не са много – 51. Поводите са различни – от забрана за носене на религиозни символи в училище, през липса на молитвени домове за лишени от свобода, изповядващи съответната религия, недопускане до молитвен дом на представители на определен етнос, участвали в строежа на този дом; има случаи на отказ на работодател да приеме на работа представител на определено вероизповедание; изповядващи друго вероизповедание се оплакват, че са адресат на слово на омразата по медиите или са обект на агресия на отделни индивиди или групи хора.     

От представители на кои религиозни общности са най-често постъпилите сигнали за религиозна дискриминация?

Представители на различни религиозни общности през годините са сезирали комисията с оплаквания за твърдени от тях неравенства в третирането – както от изповядващи православието или исляма, така и от представители на католическата или на протестантски църкви в страната.

    Доц. д-р Ана Джумалиева и Баки Хюсеинов от Комисия за защита от дискриминация

Какви са тенденциите през последните години в постъпващите сигнали за дискриминация към Комисията?

През 2016 г. общият брой жалби, сигнали и запитвания в КЗД е 1192. Броят на постановените решения е 510 – най-висок през годините от нейното създаване.

Нарастването на броя на оплакванията до институцията безспорно свидетелства за развитието на повишена чувствителност и за завишена гражданска активност на българското общество при отстояване правата на човека и свободите за всички, както и нетърпимост към липсата на толерантност към проявите на дискриминация, като неравно третиране.

Комисията е търсена много често от представители на уязвими групи – на първо място хора с увреждания, като тези оплаквания преобладават в образуваните преписки; от хора, принадлежащи към етнически малцинства и др., като всички те са изложени на пряка опасност от дискриминация.

Направеният анализ на практиката на КЗД през годините потвърждава извода, че защитата от дискриминация при упражняване правото на труд заема значителна част от дейността на Комисията.

Налице са оплаквания за различно отношение в сферата на здравеопазването,  за диференциран подход при предоставянето на социални услуги, за дискриминация в областта на образованието, за ограничаване достъпа на лицата до определени стоки и услуги, за недостъпна архитектурна среда и т.н.

Нашият Закон за защита от дискриминация притежава бога палитра от 19 защитени признаци, която предполага голяма всеобхватност на производството пред Комисията и различни по възраст, пол, образование, място в обществото жалбоподатели, които се чувстват дискриминирани по някои от тези признаци.

На 14 март тази година Съдът на Европейския съюз в Люксембург оповести свое решение, с което оправдава забраната от страна на работодатели за носене на мюсюлманска забрадка и на религиозни символи по време на работа от служители в частни дружества. Как бихте коментирали това решение на Съда?

Това решение на Съда на Европейския съюз е постановено с цел да се гарантира религиозен неутралитет на работното място. Решенията на Съда на Европейския съюз са задължителни за прилагане в правната система на страната ни и ние като орган по равнопоставеност сме длъжни да се съобразяваме с тях в своята практика. 

Преди дни Комисията за защита от дискриминация в партньорство с Посолството на САЩ в България проведе семинар за свободата на вероизповеданията и борбата с дискриминация в София. Какви са приликите и разликите между България и САЩ по отношение свободата на религията, борбата с религиозната дискриминация и т.н.? Има ли в какво „да ги стигнем американците”?

Подобна съпоставка или паралел е трудно да бъдат реализирани, защото става въпрос за различни правни системи – континентална, към която принадлежи и България, и англосаксонска. Неправителственият сектор в България може до черпи от американския опит за добри практики и ефективност в работата с уязвимите групи. Свободата на сдружаване, гарантирано от конституцията, като замисъл е именно дейността на неправителствените организации, които трябва да са активни, а посредством тях да бъде активно и обществото в борбата с нарушаване на човешките права. Това бе подчертано и в последния панел на семинара от двама експерти от САЩ.

Семинара на КЗД и Посолството на САЩ в „София Балкан Хотел”

   Снимки: Архив на КЗД

                                                                            Интервюто взе Л. Чаушева