Причини, породили разногласие между улемите

В основата на разногласието между ислямските учени на първо място е отношението на улемите към различните източници за истинбат (извеждане на постановления). Те нямат различно мнение по отношение на Корана, сюннета и иджма, но различията се появяват във връзка с къяс, истихсан, меса- лих-ул-мурселе, кавл-юс-сахабе, практиката на ехл-и Медине и други. Пример за това е, че Ебу Ханифе (р.а.) предпочита къяс пред мур- сел хадис, докато Малик (р.а.) предпочита ме- салих-ул-мурселе и кавл-юс-сахабе пред къяс.

Друга важна причина е отношението им към различните ривайети (предания на хадисите). Понякога сенедът (веригата от предавачи) на хадиса включва човек, който е пречка за сигурността му, но същият хадис чрез втори сенед достига до друг учен и бива потвърден. Различие в тълкуването на доказателствата е друга причина за разногласието. Понякога за изпълнение на даден хукум (постановление) муджтехидите са намерили различни практически решения. Например Расулюллах (с.а.с.) казал: „Направете така, че да кланяте икинди намаз при Бену Курейза“. Тълкувайки тези ду- ми, едни от сахабиите кланяли намаза по пътя – веднага след влизане на време за намаз, а други – след пристигането им при племето Бену Ку- рейза. Първите разбрали, че трябва да побързат, за да стигнат навреме, а другите – че трябва да кланят икиндия при Бену Курейза.

В зависимост от ситуацията учените понякога не използвали един делил (довод) и работели с друг, считайки, че вторият по-пряко се отнася към случая. Даже един учен по даден въпрос, но в различни райони, отсъждал по различен на- чин. Намирането на шериатско решение изисква много широко познание и мъдрост, за да се достигне до целта. Именно тези две неща са направили така, че имена като имам Ебу Хани- фе, Малик, Шафии, Ахмед, Евзаи, Лейс и много други да се споменават векове наред.۞