Религията и нейната същност

„Религия“ е името, което се дава на съвкупността от правила, които определят отношенията на човека с неговия Създател, с останалите хора и същества, дават посока в живота му и са основа за държанието му спрямо тях. Феноменът „религия“ съществува от сътворяването на човека, среща се във всички периоди на историята.

Думата „дин“, която е с арабски корен, има различни значения като „обичай и традиция, наказание и отплата, награда, подчинение, равносметка, послушание, господство и победа, властване и собственост, решение и ферман, приет ибадет, народ,

шериат“. Думата religion, която се използва във всички западни езици като съответстваща на думата дин, е от латински произход и означава „приемането на нещо като длъжност, задължение, четене отново и отново, и извършване на дадено нещо“.

Освен това тя означава и „връзката, която обвързва хората към техния Създател Аллах“. Когато бъдат взети под внимание тези две значения на думата religion, се вижда, че те изразяват двете основни свойства на понятието „дин“, т.е. както връзката,

свързваща хората с Аллах (вярата), така и прецизното извършване на някои действия (ибадет).

В Корана думата „дин“ се среща на 92 места. Там се вижда, че думата се използва при следните значения: „управление, бивам управляван, подчинение, господство, обожаване, единобожие, ислям, шериат, граница, обичай, наказание, равносметка, народ“.

Съвременните западни учени са дали много и различни определения за религията, като до голяма степен са извели на преден план единия или няколко от тези четири елемента – мисловен, емоционален, служене и социален – като тези четири елемента, извън индивидуалния опит, могат да бъдат разяснени по следния начин:

Мисловният фактор: умственото приемане, че съществува по-висша сила и мощ от самия човек. Понятието „божественост“, или с още по-общия му израз „свещеност“, е основният елемент в същността на всички религии.

Емоционалният фактор: чувството за обвързаност, което сърцето усеща спрямо тази

висша сила и мощ, чието съществуване е прието мисловно.

Култовият фактор: отговорността за извършването на някои действия спрямо висшата сила, чието съществуване е прието мисловно и към която се усеща обвързаност със сърцето. Това се нарича и факторът на действието, което обхваща ибадета и необходимите неща при служенето. Социалният фактор: социалната група, която е

изградена от хора, споделящи еднакви мисли, усещания и действия, характеризиращи служенето, т.е. хора, които споделят гореспоменатите три фактора.