Уважението към възрастните

Основната цел на нашата религия е да подсигури щастие на човека, както на този, така и в отвъдния свят. Човекът е най-ценното създание на Всевишния Аллах, Който предоставил всички останали същества в полза на човека. Уважението към човека е от заповедите на религията ни и основата на нашите морал¬ни ценности.
Любовта, уважението и състраданието са от основните човешки чувства, с които Аллах (с.т) го е дарил. Единствено с тези благородни чувства човек може да бъде щастлив. Там където те не съществуват е трудно за човек да живее в мир с тези, които го заобикалят, а даже и невъзможно.
Ние сме хора, повярвали на Пратеника, който казал: „Няма да влезете в дженнета, докато не повярвате, а няма да повярвате истински, докато не се заобичате взаимно ..” (Муслим) И още: „По своята взаимна обич, съчувствие и състрадание вярващите приличат на тялото: щом някоя негова част заболее, цялото тяло страда от безсъние и треска” (Муслим)
Остаряването е явление, което не може да бъде избягнато от никой. Човек в напреднала възраст е опитeн, но се чувства психически и физически изтощен, поради което заслужава специално внимание и уважение. Показване на уважение към хората и най-вече към възрастните е човешки дълг и заповед от ислямската религия. Затова Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Който не е милостив към хората и Аллах не ще бъде милостив към него” (Тирмизи).
Трябва да бъдем учтиви, както към своите родители, така и към всички познати и непознати възрастни хора, и да избягваме думите и действията, които ще ги наранят.
Животът на този свят е временен. Днешните младежи са старците на утрешния ден. Много от здравите и силни хора днес, може би ще си заминат от този свят преди да са остаряли, а други от тях ще напреднат в годините и ще загубят силите си. Това е истината на живота и никога няма да се промени. Затова сме длъжни да подкрепяме хората, които са достигнали определена възраст както духовно, така и материално. Пейгамберът ни (с.а.с.) е повелил следното: „...Когато някой удовлетвори потребност на свой брат, Аллах ще удовлетвори негова потребност. Когато някой из¬бави мюсюлманин от затруднение, Аллах ще го избави от затруднението в съдния ден...” (Муслим)
Ние сме длъжни да уважаваме и помагаме възрастните така, както Аллах и Неговия Пратеник са ни заповядали и препоръчали. Трябва да им даваме предимство, когато се качват и слизат от превозните средства, когато пазаруват и навсякъде във всекидневният ни живот.
Нека не забравяме, че както днешните старци бяха вчерашни младежи, така и днешните младежи ще бъдат утре старци. И нека винаги си спомняме предупреждението на любимият ни Пейгамбер (с.а.с.), който казва: „Не е от нас онзи, който не се смилява над малките ни и не зачита достойнството на възрастните ни” (Тирмизи)