И се съветвай с тях по делата!

Съветването по въпроси свързани с личния ни живот, семейството или примерно джамийските дела е полезно, правилно и това е от сюннета на Пейгамбера (с.а.с.) В айета, Аллах Теаля, обръщайки се към Мухаммед (с.а.с), повелява: „И се съветвай с тях по делата!“ (Ал-и Имран, 3: 159). Всъщност това е повеля към всеки мюсюлманин, всеки стопанин, всеки лидер, имам и управител.
Аллаховият Пратеник (с.а.с), независимо че му се „даваше“ това, от което имаше нужда, се съветваше със сподвижниците си, за да им бъде пример. Ето затова Ебу Хурейре (р.а.) казваше: „Не съм виждал някой друг да се съветва с другите толкова, колкото се съветваше Пейгамберът със сподвижниците си.“ (Тирмизи) А на нас ни се пада да изпълняваме този сюннет с компетентните за тази работа хора. Защото „Съветът и дебатът са два ключа към успеха. Тоз, който ги притежава не се лъже. Този, който се съветва, тъй както виж¬да пред себе си, вижда и това, което е зад него.“
Всичко е в компетентния. Както знанието се намира у учените хора, също така и правилното мнение се намира у учените и мъдрите, опитни¬те и проницателните хора. За да получим съвет, свързано с нещо, трябва да се обърнем към специалист от съответната област. След като се вземе едно решение, трябва да се потърси съвет от компетентните в тази област хора. След приключване на обсъждането преди да се вземе решението ръководителят понякога се води от думата на мнозинството, понякога от малцинството, а понякога от собственото си виждане (вътрешния си глас). И Пратеникът (с.а.с.), в зависимост от ситуацията, е вземал решения по един от тези три начина.
Това е благословено! Работа, в която има дискутиране и съветване е успешна. По тази тема Расулюллах (с.а.с.) е казал: „Знайте, че Аллах и Неговият Пратеник нямат нужда от съветване. Обаче Аллах Теаля благослови тази постъпка за моята общност. Който от тях се посъветва, не ще поеме по грешен път. А който го изостави, не ще може да се спаси от грешките.“ (Бейхаки) Учредяването на съвети, по въпроси, свързани с обществото, помага за солидарността и подпомагането между членовете на обществото, помага да се гледат на нещата по различен начин. Така могат да се стигнат до нови, непознати допреди решения. Също така консултирането предпазва от вземане на неправилни решения.
Това, което подобава на един мюсюлманин, е винаги да знае правилното, да прави правилното и по правилния начин. Това, от което изпитва необходимост, е да познава повелите на исляма, да познава кое е харам, кое – хелял. Правилното в този случай е да се посъветва с компетентен човек и да приложи правилното решение. При такъв съвет, този на когото бъде отхвърлено предложението, не трябва да се радва затова, че „вече няма да носи отговорност“ за решението, което ще се вземе. А този на когото бъде прието предложението, трябва да се тревожи за това, „ако предложението не е правилно“. А този, който е в опозиция срещу взетото решение, трябва да бъде първият, който го прилага.
 „По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли нещо, уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему!“ (Ал-и Имран, 3: 159)