Вакъфите като мостове към благотворителност

В айет, Всевишният Аллах повелява: „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае.“ (Ал- и Имран, 3: 92) А пейгамберът Мухаммед (с.а.с.) казва: „Когато някой човек умре, книгата на делата му се затваря. Освен три неща, които продължават да се записват: Садака-и джарие (садака, която хората могат да ползват постоянно), полезно знание и наследник, който ще от-прави молитви след него.“ (Ебу Давуд)
Вакъфът е предостваянето за ползване на една вещ за постоянно и за благото на цялото общество. Тази традиция съществува още от времето на Мухаммед (с.а.с.). Вакъфът е символ на саможертва. Вакъфът е отражението на състраданието към слабите, пътниците и нуждаещите се. Вакъфът съживява увехналите сърца. Вакъфът изтрива сълзите. Вакъфът е като мост между бедните и богатите, това е нещото, което ги сближава.
Сахабиите, които са израснали при Расулюллах (с.а.с.) винаги осъзнавали важността на раздаването в името на Аллах – инфак. Именно затова Хазрети Осман е закупил един кладенец в Медина и го предоставил за ползване от мюсюлманите. Мюсюлманите, приели за пример тази по¬стъпка, са създали вакъфи по пътищата, в махалите и са допринесли за благоустройството и съживяването на цялата мюсюлманска география.
Отворили са ханове за пътниците, построили са болници за болните. За хората без препитание и гладуващите са създали имарети – социални кухни, където всеки нуждаещ се можел да се нахрани. Също така се грижели и за животните, като им давали храна и подслон. Всички тези действия на мюсюлманите били вдъхновени от този хадис на Пратеника: „Ако един мюсюлманин засади едно дръвче или посее жито и ако от тях яде птица, човек или животно, това е садака за него.» (Муслим)
Ние сме длъжни да запазим вакъфите в България, които са културно наследство и богатство за цялата страна. Трябва да ги пазим така както пазим собствените си вещи. И ние преди да напуснем този свят трябва да се стремим да оставим такова наследство след нас, което ще бъде в полза на хората за много години. Трябва да имаме принос – духовен и материален – за израстването на младежите, да помагаме на нуждаещите се от тях, да протегнем ръце на сираците и самотните. Лозунгът ни трябва да бъде солидарност и споделяне на благата, с които ни е дарил Аллах.: „И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.“ (ел-Касас, 28: 77)