Моралът на съвместното съжителство

Напоследък стана модерно да се говори за морала на съвместното съжителство. Днес човечеството може би повече от всякога се среща с политическа, религиозна и етническа дискриминация и отчуждение. Навярно за това човечеството, което има богат опит и култура в съвместното съжителство и изпитва необходимост да се спира и разсъждава върху тези отрицателни явления. Защото тази опасност, волно или неволно, привлича всеки в своя обсег. В края на краищата терорът, насилието и войните дори да се приписват на едната страна, човечеството бързо върви към един невъзможен за живеене свят. Днес съвместното съжителство се отнася не само за хората с различен етнически произход, география, различни религии и езици, но и за онези, които изповядват една религия, но отделни доктрини. В този смисъл съвместното съжителство обхваща доста по-широк кръг от хора. Дори да оставим на една страна съвременното значение на това понятие, то началото на съвместния живот на Хз. Адем съпругата му ни дават известни познания за историческите корени на съвместното съжителство. Погледнато от тази гледна точка двама души споделят една и съща среда, когато на дневен ред идва правната и моралната страна за съвместното съжителство. Нравствеността е по-волев рефлекс. Следователно, желателно е правилата на съвместното съжителство да се положат на основите на нравствеността. Фактът, че в Коран-и Керим се подчертава най-висшата нравственост на Хз. Пейгамбера ни, може да бъде споменат в подкрепа на тези твърдения.
Следния айет ни съобщава, че хората са сътворени от един и същи корен: „О, хора, бойте се от своя Аллах, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, от двамата намножи мъже и жени“. (Ниса, 1) Нашият Пейгамбер ни повелява „О, хора! Един е вашият Създател. Един е баща ви. Всички сте деца на Адем, а Адем е от почвата сътворен. Арабинът не превъзхожда неарабина, както неарабинът не превъзхожда арабина. Така също червенокожите не превъзхождат чернокожите, и чернокожите не превъзхождат червенокожите. Превъзходството е само в богобоязливостта“. (Бухари, Едебу-л-муфред, 309-334)
С тези свои слова той също така потвърдил единния произход на хората. Хз. Али от своя страна допълва: „Хората или са твои събратя по вяра или по рождение“.
Само че в процеса на историческото си развитие хората се разделили на различни групи по вяра, език, етнически корен и култура. Всички небесни религии смятат тези различия като своеобразно богатство и настоятелно изтъкват обстоятелството земята да бъде място подходящо за живеене и облагородяване. Впрочем, в Коран-и Керим се повелява: „И при самудяните /изпратихме/ брат им Салих. Рече: „О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друго божество освен Него. Той ви сътвори от земята и ви засели на нея. Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него! Моят Рабби е наблизо и откликва!“ (Худ, 61) С тези слова повелява, че племето на Хз. Адем е изпратено на земната шир с такава висша задача и трудна отговорност.
Когато човечеството се отдалечавало от целта и мъдростта на своето сътворение и губело пътя си, Аллах Теаля му посочвал верния път чрез Своите пратеници с техните задължения. Само че в процес на историческото си развитие човечеството се отклонявало от правия път и проявявало непукизъм спрямо себе си, обкръжаващата го среда и своя Рабби. Историята е била свидетелка на безбройни състезания по превъзходство за унищожаването на безброй ценности, на най-различни практики, противоречащи на човешкото достойнство и чест, на клади, на които, за съжаление, сме свидетели и днес. С горест трябва да изтъкнем, че цената на проливащата се кръв и сълзи се ценят от гледна точка на такива елементи като етнически произход и религиозна принадлежност. Колко жалко и тъжно е това! И за да можем да говорим наистина за морала на съвместното съжителство би трябвало да ни боли за всяка капка кръв и сълза, независимо от коя география и коя религия идват те.
Последният представител на традицията на откровенията Расули Екрем /с.а.с./ със своите послания, изпълнени с жизненост, е станал благодат както за всички хора от своята епоха, така и за онези, които са живели и живеят в следващите векове. Той е показал изключително старание за премахването на такива пречки като отчуждението, отхвърлянето с омраза и не признаване правото на живот на онези, които не възприемат други ценности, освен тези от тяхното общество.
И още: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ“. /Худжурат, 13/ Воден от тези Аллахови напътсвия Вестител на благодатта е изтъквал, че различията не са повод за превъзходство и караници, а повод за богатство и сближаване.
Братството между енсара и преселниците, което той изградил е станало негова връхна точка, неповторимите му послания съдържащи се в Мединенското споразумение и Прощалното му слово са предоставили на човечеството онези кодове на знанието по какъв начин да се осъществи съвместното съжителство между различните елементи с доверие като се уважава човека, вярата му, светостта, мисълта, културата и цивилизацията му.
Стародавната ни традиция, чиито основи са положени от Аллаховия Пратеник е пълна с прекрасни примери на съвместно съжителство. Векове наред представителите на различни религии, езици, раси, култури са живели в мир и доверие помежду си. Именно сред представителите на тази цивилизация са наблюдавани изключително редките човешки качества като толерантността, любовта, уважението, самоотрицанието, споделянето, взаимопомощта, доверието и други. Тази цивилизация е отгледала поета Юнус Емре с разбирането „Приеми благосклонно сътвореното заради Твореца“. Дарила на човечеството и Мевляна, който изповядвал: „Та нали ти си аз и аз съм ти. Тогава за какво е тази борба помежду ни?“ Това е цивилизация, която е успяла да отгледа и да заживеят в мир всички хора на базата на уважението към основните им права и свободи, на религиозните, политическите и етническите им различия.
Само че напоследък сме свидетели как в различните краища на света всичко, което е заплаха за мирния и благополучен живот на хората е проява на нетърпимост, непоносимост, надменност, неуважително отношение към другите, незачитане, дискриминация и несправедливост, на потисничество, на насилие, терора и кланета. От друга страна превръщането и разпространението на ислямофобията в индустрия, увеличаването на изказванията против всичко свято и свещено на тоя свят, изпълват хората с тревога за просъществуването на мира в света.
Всъщност, в съвремието ни мюсюлманите, въпреки някои локални проблеми и търкания общо взето не са имали сблъсъци както помежду си, така и с останалите народи. Те са живели безпроблемно в мир, уважение и толерантност с другите народи. Но трудно е да кажем същото за западния свят, който се представя за модерен, ала живее сред ислямофобичната травма.
В посланията на всички Аллахови религии, начело с исляма, има важни принципи, които гарантират мирен и благополучен живот на хората с техните вярвания и културни богатства, които са принос към всеобщата цивилизация. Било в историята, било в съвременността може да се каже, че някои отрицателни явления, породени от религиозните различия, всъщност не са следствие от самите религии, а от погрешните тълкувания на техните носители. Следователно, всички трябва да ценим сигурната информация, диалога, толерантността и взаимното разбирателство, за да се гарантира световния мир и щастието на човечеството.
Космонавтът, стъпил за пръв път на лунната повърхност на връщане споделя: „Погледната от луната земята изглежда прекрасно и светло място, където се живее в мир и единство“. За пръв път човешкото око видяло земята в цялостната й картина. Ето защо идеалният свят не би трябвало да бъде разрушаван поради някои вярвания, мисли или етнически схващания. Иначе нашата земя ще се превърне в невъзможна за живот планета. Човечеството, независимо на коя вяра и мисъл принадлежи, опирайки се на историческия си опит, трябва да положи усилия да живее съвместно и в мир с другите индивиди и общества.