Пътят, който обгрижва бедния
Инфак е едно от най-важните понятия в исляма.
Тъй като темата е сред най-чувствителните точки на ибадетите, които се правят чрез имота, на него се спират много често в айетите като вярващите се призовават да вършат инфак.
Известно е, че даването е много трудно дело, с което не всеки може да се справи достойно. Имуществата се възприема като духовна част от живота на човека. Ето защо да се откъсне дори малка част от нея, е отделяне от същинското цяло и да се закърпи към недостигащата страна на друга душа, не е по силите на всекиго.
Ето защо винаги този, който е извършвал инфак, е бивал похвален, а в Корана е обрисуван сред вярващите. В Коран-и Керим се повелява: «Онези, които раздават своите имоти по пътя на Аллах, приличат на зърно, родило седем класа, а във всеки клас по сто зърна.» (ел-Бакара, 2: 261)
Заедно с това обаче има някои условия, когато се дава нещо на тези, които имат необходимост. Най-първото е лявата ръка да не знае какво дава дясната. (Бухари,Езан, 36; Зекят, 16; Муслим, Зекят, 91) Сиреч, не трябва да се разгласява това, което се прави.
Второто условие при този акт на праведност е да даваш от онова, което е любимо, близко до сърцето. (Ал-и Имран, 3: 92) „И не възнамерявай да въздадете от него лошото, което сами не бихте взели, освен ако не си затворите очите!“ (ел Бакара, 2: 267)
Третото условие – когато давате да не проваляте своята милостиня е натякване и обида, както онзи, който раздавал своя имот за пред хората на показ, а не вярвал в Аллах и в сетния ден! «Без да иска нито отплата, нито признателност.» (ел-Инсан, 76: 9)
Четвъртото условие е да не изчаквате старостта или смъртта, за да дарявате. (ел-Бакара, 2: 254).
При такова състояние това е напразно усилие. Зрелостта е да можете да дарите в младостта си, когато сте мечтали за богатство и сте изпитвали тревогата от бедността.(Бухари, Зекят, 11)
Важно е също така да откриете безимотния, нямащия, да излекувате раната на пострадалия. Именно това е най-чувствителната точка на темата. Защото има хора,
които разкриват мъката си, споделят онова, което им трябва, ако е необходимо дори настояват и решават проблемите си, но има и такива, които подтискат болката си
и не се разкриват пред никого, не казват, че са гладни и имат проблеми.