За да бъдем сред опростените

Опрощаването е от величието на Аллах. Ако Аллах моментално наказваше за всяко погрешно деяние вярващите, тогава на земята нямаше да има дори една твар. Обаче Той дава определен срок на Своите раби да се опомнят и осъзнаят. Защото Аллах е „Гафур“, прощаващ греховете е. Защото е „Сеттар“, покриващ греховете. Макар че хората често сами си докарват нещастията (каквато и беда да ги сполети, дори да е заради онова, което сами са извършили). В повечето случаи Аллах ги извинява. (Шура, 30)
Рабби наш, Който много обича да прощава, може да извини всички грехове, освен когато се съдружава с Него. (Ниса, 116) Ето защо Аллах иска от Своите раби «да не губят надежда за милостта Му.
Той опрощава всичките грехове (щом се покаете). Той е опрощаващия, Милосърдния». (ез-Зюмер, 53) Аллах известява със словата: „Моята благодат надхвърля гнева ми към тях“. (Бухари, Тевхид, 22)
Един вярващ да опрощава друг е в съзвучие с нравствеността на Аллах Теаля. (Тирмизи, Деават, 64) Този, който иска Аллах да го опрости, би трябвало и той да прощава на другите. „И нека извиняват и нека прощават. Нима не искате Аллах да ви опрости?“ (ен-Нур, 23)
Извинението и опрощаването са свойствени на богобоязливите. (Ал-и Имран, 134) Аллах обича благодетелните, защото прощаването е свойствено на Него. (ел-Бакара, 237)
Коран-и Керим повелява равностойното отношение между хората. «Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата отплата е при Аллах. Не обича Той угнети¬телите» (Шура, 40) Същевременно обаче препоръчва като прекрасно поведение и достойнство добрите взаимоотношения между хората и опрощаващото отношение към злосторниците. Впрочем, нашият Създател разкрива и мъдростта на подобно поведение като повелява: «Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е де¬ляла вражда, става като близък приятел» (Фуссилет, 34)
Животът на нашия Пейгамбер е изпълнен с реални примери, които показват как трябва да се прилага на практика този айет. След завладяването на Мекка, той се обръща към жителите на града, в който има мнозина езичници, причинявали му различни мъчения и на привържениците му с думите: „Днес се обръщам към вас така, както Юсуф пейгамбер се обърнал към братята си: «Няма укор днес към вас. Аллах да ви прости! Той е най-милосърдния от милосърдните!» (Юсуф, 92) и без да бъде обхванат от чувство за отмъщение, освободил всичките.
Пейгамбера е показал подобна зрялост и по отношение на Хинд, който накарал да убият любимия му чичо Хз. Хамза. Хинд разпорил корема му и захапал дробовете му, както и към съучастника му Вахши и ги опростил. Той извинил и мекканските насилници, които свалили от камилата любимата му дъщеря Зейнеб и я влачили, вследствие на което абортирала. Той участвал в битките при Бедир, Ухуд, Хендек и Хунейн и много други още и прощавал на онези злодеи, които са мъчели мюсюлманите. Той не само простил на народа на Таиф, който го замерял с камъни, а се молил да имат благородни и зрели поколения. Когато се отнасяло лично до него, предпочитал да прощава и да не обръща внимание на грешките, но когато ставало въпрос за наказателните права на исляма, е изпълнявал това, което е трябвало.
Днес ние се учим от живота и сюннета на Пейгамбера ни. Не минава и ден, в който някой любим и уважаван от нас човек да не ни наранява било чрез думи, било чрез постъпките си, съзнателно или несъзнателно. Щом като е така, нека не се сърдим и не се обиждаме. Наистина това е много трудно. Трябва да вземем пример от великите ислямски деятели с Пейгамбера ни и да се учим от безграничното им търпение.