Ние и джамиите ни

Трябва да знаем, че джамиите принадлежат на Аллах, понеже са изградени с цел в тях да се споменава името на Аллах и да се служи на Аллах. Последователите и приближените на пейгамбера ни към джамиите са гледали по същия начин, та са ги оценявали. Те са обсъждали належащите си въпроси в джамиите и се стремели единни и сплотени да cлeдват пътя на Аллаховия Пратеник.
И той като Кябе -Бейтуллах- наречен Домът на Аллах така и джамиите са възприемани от сахабиите като част от Кяабето, негов филиал. Това мнение е било възприето от последвалите поколения мюсюлмани и така се утвърдило. Нашият Пейгамбер (с.а.с) ни повелява: «Всеки, който вземе абдест по съответния начин вкъщи и дойде в джамията се смята за посетител на Аллах. Домакинът, естествено, ще почерпи госта си».
Джамиите освен, че са места за извършване на ибадет на Аллах са и места, които събират наедно мюсюлманите. Тук всички мюсюлмани, независимо от цвета на кожата си са събрани на едно място водени от съзнанието за принадлежност към една общност, един юммет, където споделят своите проблеми. Тук те обсъждат тези проблеми и търсят пътища за тяхното решаване. Те като братя споделят своите радости и мъки. Така укрепват чувствата им за братство и дружба, и хората се опознават и обикват помежду си, предпазват се и се защитават.
Джамиите са места, където укрепваме и пазим съмосъзнанието си, където служим и научаваме своята религия и ценностите си. Така и останалите хора опознават нас, мюсюлманите, от джамиите.
Благодарение на джамиите ние осъзнаваме мюсюлманското си самосъзнание и се изявяваме като мюсюлмани. Ако нашите предци не бяха издигнали тези красиви храмове, може би и ние нямаше да можем да се срещаме с Аллах. Следователно наш дълг е да предадем на нашите деца, на следващите поколения по най-добрия начин джамиите ни. Ако ние не се грижим на тях, ако не ги благоустрояваме, няма да има кой да го на-прави.
Те се благоустрояват по два начина. Единият начин е запазване на съществуващия външен вид, придаването им по-хубав и привлекателен вид, т.е. материалното им под-държане. А вторият начин е духовното им поддържане с нашето присъствие като джемаат, нашето участие в мероприятията, кои¬то се организират в тях и най-важното възпитаването на идните поколения в тях.
За да може да се реализират всички тези неща налага се да вземем участие в разходите, които се правят при такива случаи или като вземем лично участие в трудовия процес, с който да дадем пример на младото поколение. Тъй като тези джамии са наши обители, от които ще се възползваме докато сме живи.
Днешното си хутбе привършвам със следния свещен айет, който възхвалява онези, които пазят джамиите ни: «Устройва джамиите само онзи, който вярва в Аллах и в Съдния ден и отслужва молитвата!, и дава милостинята зекят, и се страхува от Аллах, Тези са напътените!» (ет-Тевбе, 18)