Главно мюфтийство организира за хаджиите посещение на местността Худейбийе

След приключване на обязаностите на хаджа Главно мюфтийство организира поредното посещение за хаджиите в Мекка и околностите й. Те имаха възможността да посетят местността Худейбийе, намираща се на около 25 км от свещената столица на мюсюлманите. Поклонниците на място видяха останките от историческата джамия и тъй като Худейбийе се намира извън свещените граници (харем) облякоха специалните си дрехи (ихрам), за да изпълнят поклонение умре.

Местността е известна с това, че там са отседнали мюсюлманите, водени от Мухаммед (с.а.с.) при идването им в Мекка за извършване на поклонение умре. След получаване на информация, че няма да бъдат допуснати за поклонение и задържането на Осман (р.а.), който е изпратен в Мекка с посланическа мисия, на тази местност мюсюлманите се заклели във вярност на Аллаховия Пратеник. Това събитие е известно в история като „бей’ат-ур-ридван”, заради предаността на мюсюлманите, които се заклели, Аллах е изразил задоволството Си в Свещения Коран. 

Впоследствие там е подписано стратегическото мирно споразумение между мюсюлмани и езичниците от Мекка. Актът, който съдържа девет точки, на пръв поглед е в ущърб на мюсюлманите и затова не било прието радушно от сподвижниците на последния Аллахов Пратеник. Обаче с течение на времето се разбрал дълбокият смисъл и божествената промисъл в сключването на договора, който от Ебу Бекир (р.а.) е определен като „най-голямата победа” на мюсюлманите. Защото договорът е подписан през 628 г. и благодарение на него мюсюлманите започват да разпространяват исляма по-бързо сред съседните племена и райони, а след две години мюсюлманите превземат Мекка без война и кръв.

Подписването на договора възпрепятства мюсюлманите да извършат поклонението, за което са извървели пътя от Медина до Худейбийе, но се договаря разрешение за следващата година; забранява се мюсюлманите от Мекка да се присъединят към мюсюлманите от Медина, а мюсюлманите от Медина, подслонили се в Мекка, остават под опеката на мекканците. Независимо от неохотното отношение на сподвижниците и готовността им да воюват до последната си капка кръв Пратеникът на милостта подписва споразумението и оставя много ценен пример за милосърдие, доброта, мирно решаване на проблемите и стратегическо мислене. В резултат на това с този акт езичниците официално признали мюсюлманската общност като правен субект. Договорът отворил сърцата на мекканците към исляма. 

Процесът на подписанването на споразумението и самият акт са едни от най-важните моменти в международните отношения и дипломацията и много обстойно трябва да се изучават особено от мюсюлманите.