Хаджът – пътуване до свещените места

Един от основните стълбове на свещената ни религия е хаджът. Той се явява както финансов, така също и наш физически ибадет. Утвърден е като фарз през деветата година от хиджрета на Пейгамбера ни от Мекка в Медина. В Коран-и Керим Аллах Теаля повелява: „И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома – за онзи, който може да отида, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете.“ (Ал-и Имран, 3: 97) С тази Своя повеля Аллах Теаля е наредил, който има сили да изплати своя дълг – ибадета си хадж.
 
Ибадетът хадж усъвършенства като индивид всеки, който възнамерява и поеме на път за целта, същевременно дава своя положителен принос за целостта и обединението на обществото. Смисълът от хаджа е да се срещнат наедно пристигналите от различни краища на света милиони хора с различен цвят на кожата, говорещи на различни езици, принадлежащи към различни икономически и културни системи, но водени от една и съща вяра и от същи идеал в един глас да заявят: „Леббейк, Аллахумме, Леббейк!“ – „Дойдох поТвоя повеля, Аллах мой. Готов съм да изпълня всяка Твоя повеля. Ти нямаш равноподобен и съдружник!“ Тук облечени изцяло в бяло те изживяват подобни дни на махшера преди да са умрели, далеч от различни егоистични сметки в света, обхванати от чувство
на саможертва и взаимопомощ и изявяват ислямското братство и своята победа над властта на телесните влечения.
Ето в такава една вълнуваща и бурна обстановка с радост в очите те се пълнят със сълзи на изкупление на греховете и лек за душите. Ето такъв свещен ибадет е хаджа!
Любимият ни Пейгамбер (с.а.с.) в един от своите свещени хадиси повелява следното за правилно изпълнения хадж: „Само дженнет е наградата за хадж, изпълнен далеч от грехове и недостатъци!“
И още: „Който е тръгнал да изпълни ибадета си хадж в името на Аллах и избягва да употреби лоши думи и да върши злини, ще се върне вкъщи чист както майка му го родила и пречистен от греховете.“
Кандидат хаджиите в Свещените земи са гости на Аллах. Те по никакъв начин не трябва да разглеждат това свещено действие като обикновено пътуване и трябва да проявяват постоянство при изпълнението на ибадетите си. Да запазят търпение при евентуална среща с някои трудности, а когато е необходимо да отстъпят своя ред на онези, които са в тежко състояние.
Да проявяват щедрост и великодушие. Хаджията докато е облечен в ихрам да не забелязва недостатъците на другите и да проявява милосърдие към всяко живо същество. Той трябва добре да научи забраните, които изисква ихрама и да знае какви притеснения го очакват ако ги наруши в границите на неприкосновената зона „харам“. Трябва да се стреми да запълни свободното си време, да се старае да увеличи добрите си дела с молитва и зикр. За да може да изпълни всецяло задълженията си, той трябва да спазва препоръките, които му се казват и строго да ги прилага. А когато извършва таваф около Кябе, както изисква повелята на Пейгамбера ни, да знае: Тавафът около Бейтуллаха е като изпълнението на намазите. Следователно по време на тавафа не бива да се говори излишно и да се спори.
„И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при Теб и пеш и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си /и в земния живот и в отвъдния/ и в определени дни да споменават името на Аллах.“ (ел-Хадж, 22: 27-28)